По повод истерията в английската преса в края на 2013, умело подклаждана и използвана от Найджъл Фараж и очакванията за масови преселения на българи и румънци в Кралството, които така и не се случиха. Непубликувано от 24часа, и то след много опити, точно когато му беше времето.. Та за писмото:
Драги г-н Фараж,
В голяма степен споделям мнението ви за неефективността, липсата на идеи и бягството от реалността на мнозинството европейски политици. Следя със смесени чувства вашата кампания, която напоследък набира скорост в Дейли Експрес и предупрежденията за опасността от масова емиграция на български и румънски цигани и други непривилегировани през 2014 към Обединеното кралство, за възможните проблеми впоследствие за английската социална система и за финансовата тежест, която представляват чуждестранните работници и студенти на Острова. Разбираемо е, че много от изявленията ви са за вътрешна консумация, намирам някои от тях обаче за едностранни и доста крайни. Те допринасят за расистките и ксенофобските настроения сред някои мои и ваши сънародници с по-примитивен манталитет. Затова искам да допълня някои факти, още повече, че много хора в България, неясно защо, приемат всяко мнение за страната в западната преса за чиста монета и се притесняват излишно.
Първо, няколко думи по финансови въпроси. Несъмнено чуждестранните студенти от ЕС, учещи в Англия, са финансирани от английските данъкоплатци, както, г-н Фараж, споменавате в задочния разговор по-рано тази година с българската студентка Ралица Бехар. Това се отнася и за всички граждани на ЕС, използващи образование или социални помощи на Острова. Ще бъде честно да споменем обаче, че за всеки български студент или емигрант, получаващ помощи, има десет или двадесет български професионалисти в Кралството. Те са обучени в България с пари на българските данъкоплатци и работят в позиции, изискващи висока квалификация – инженери, финансисти, лекари, преподаватели… Освен, че плащат местни данъци, тези хора създават допълнителна заетост чрез използване на платени здавни и други услуги или като компенсират посредственото средно образование – което е проблем не само на Острова, но и в повечето западни страни – с частни уроци, училища и други платени форми на обучение. Тук споделям собствен опит, макар и не европейски – като клиент на американската и канадската образователни системи, чиято посредственост е за мен източник на непрестанно раздразнение – и информация, която получавам от познати с подобни проблеми в Западна Европа. По груби сметки приносът на нашите сънародници е десетки пъти по-голям от разходите за социални помощи. Подобни цифри изнесе преди месеци и германският министър на труда Урсула фон дер Лайен, според която немската икономика печели от българските емигранти – над 92 процента от тях работят и плащат данъци, а по-малко от 8 процента използват социални помощи – нетният принос е значителен. Сигурен съм , г-н Фараж, че имате достъп до надеждна статистика – бихте ли споделили какъв е финансовият принос на българските професионалисти на Острова, сравнен с разходи за студенти и социално слаби ? Гледаме на въпроса чисто финансово и оставяме настрана несъмнените ползи за Кралството, които произтичат от обучението на хора от чуждия елит.
Този разговор ми напомня и за една чудесна песничка от филма “Мери Попинз” от 1964 г. – “A British bank is run with precision / Tradition, discipline, and rules must be the tools (Английска банка се управлява с прецизност, традиция и дисциплина)..”. Нещата са се променили доста за петдесет години и в момента английската централна банка, под ръководството на Марк Карни продължава политика на стимулиране, или казано просто, печата пари в количества, съизмерими с брутния продукт на Кралството. Това, макар и без алтернатива, е всичко друго, но не и дисциплина. Поводът да го спомена, скъпи г-н Фараж, е, че ми се струва, че това прави английската част от сделката още по-приемлива – плащане с напечатани пари за социални разходи и получаване на много по-значителен приход и истинска стойност от специалисти с чуждо образование. В края на краищата печатането на пари е по-бърз процес от създаване на добро образование и академични традиции… И донякъде без връзка, просто като повод за размисъл – две от най-дисциплинираните и добре капитализирани централни банки в света са Канадската банка, доскоро под ръководството на споменатия Марк Карни и, това вероятно е изненада, Българската народна банка.
Имам и забележка по предположението ви, г-н Фараж, малко снизходително, че семейството на Ралица Бехар е заможно “по българските стандарти”. Семейство Бехар вероятно е заможно по които и да е стандарти, а студенти като Ралица са гордост за всяка страна. Надявам се също, че няма защо да се притеснявам за вас в това отношение, като се има предвид успешната ви кариера на инвеститор и по-късно на европейски политик. Все пак бих оставил вие да споделите, ако желаете, дали сте заможен по български, английски, германски или канадски стандарти. Що се отнася до мен, ако изобщо трябва да съм в този разговор, аз винаги съм гледал на парите като средство за постигане на нещо друго, според съветите на български банкери от по-разумни времена.
Драги г-н Фараж, искам да завърша с няколко думи за непривилегированите и за циганите, които несправедливо са обект на толкова омраза и ксенофобия. Циганите съществуват от векове в много страни и макар, че изглеждат примитивни и непрактични от западна гледна точка, те са изключително практични и безкомпромисни на различно ниво. Те са също и нещо като лакмус, показващ всички пропуски и недомислици в структурата на едно общество. Такива не липсваха през последните години от страна на ЕС и на прекалено послушните български правителства – от специалното отношение към циганите, което не реши никакви проблеми и засили ксенофобските настроения, през десетките хиляди страници механични критерии за членство, пропускащи очевидни проблеми в структурата на ЕС, до булдозерите на Оланд срещу циганските гета, до откровено расистки кампании като вашата в много западни страни. Напълно безпочвени са коментарите ви преди няколко дни, че “комунизмът”, както го наричате, в България ги е направил престъпници по липса на други възможности. Сериозните злоупотреби тогава, както и днес в България и в ЕС, се извършваха главно по горните етажи. Разликата е, че при всичките си кривотии социалистическият режим осигуряваше на циганите поне минимум образование, хляб и професия като част от службата в Строителни войски. Горното не е идеологически, а прост и брутален икомономически аргумент, ако ми позволите тази заемка от вашето скорошно изказване. За мен не е чудно, че циганите отказват да се адаптират към модерния свят, към една Европа с неясна идентичност, управлявана от хора, откъснати от реалността. За мен също е трудно да намеря какъвто и да е разум или държавническо мислене в мнозинството европейски политици. Може би и аз имам малко циганска кръв.
Драги г-н Фараж, ако някога имам удоволствието да се запозная с вас, когато пак посетите България, предлагам да сторим като един българин от старо време, дядо Либен, наш литературен герой. Той имал навика на старини да събира цигани и циганки да му пеят и танцуват. Същото ще направим и ние, и специално ще поискаме цигуларите им да ни изсвирят някоя от прекрасните цигански балади. В духа на европейската идея, можем да вземем и холандци или германци да ни пеят и танцуват, и да направим сравнение. Без значение кого харесваме обаче, аз вярвам, че едно мъдро общество трябва да бъде толерантно към всички групи и слоеве, позволявайки им да запазят своята идентичност и обичаи. Бих искал да видя Европа, която дава възможност на циганите да бъдат цигани, гърците да бъдат гърци, а англичаните – англичани. Не мисля, че това ще се случи скоро в ЕС или в Обединеното Кралство, но съм убеден, че може да се постигне за всички, населявали от векове България – българи, турци, евреи, арменци и цигани.. Това е и посланието на един голям българин. В последните години много хора го нарекоха европеец, човек с европейски идеи… Прибързано според мен, тъй като този българин сам е категория, към която всичко може и трябва да се отнася, и към която днешна Европа не заслужава да се сравни. Попитайте някой български циганин в Англия, той ще ви обясни.
С пожелания за попътен вятър в политическата ви кариера,
Илия Илиев
финансов консултант в Канада и български емигрант, една идея по-тъмен от средния европеец