Двайсет и пет години преход, двайсет и пет години цирк

… или две думи към проевропейското правителство от един пробългарски комедиант. 

Искрено вашият всъщност е инженер по образование и финансов консултант по професия, но като в един виц, на моменти го спохожда мания за величие и той се взема за комедиант. То и не е възможно да си участник в процесите в западния свят в последните двайсетина години, дори и в качеството на скромен наблюдател, без да си малко нещо комедиант.  От еуфорията през 90те, обявяването на края на историята и настъпване на либералното демократично бъдеще и света без граници от Фукуяма, Фрийдман и подобни експерти. От престъпното поведение на западните банки, които успяха да вкарат света в невиждана поредица от кризи, след всяка от които бяха спасявани с държавни пари – нещо, което Буш младши определи за пазарна мярка, а сенатор Бърни Сандърс нарече социализъм за свръхбогатите. От влизането на България в политическото блато на ЕС, след като за целта огромни отрасли от икономиката бяха унищожени и харизани. До истериите в островните медии как българи и румънци ще изядат хляба на английския данъкоплатец през 2014. До българските цигани във Франция, които някак се оказаха виновни за това, че десетките хиляди експерти и стотиците хиляди страници с критерии и закони на ЕС пропускат елементарни факти, и бяха изринати с булдозери от социалиста Оланд. С тези действия той напомни за един друг, немски социалист, за счупени витрини и за хрускащо под ботушите стъкло. До Меркел и Европейската банка, увеличаващи дълговете на Южна Европа до немислими нива чрез нелегитимни политики, определяни от банкови съвети и наши хора в Париж и Берлин – наши на Оланд и Меркел – и неодобрени от нито един парламент. До бъркането на германката в кацата с меда на Кипър. До навлизането в българския обществен живот на подобните на Костов, Михайлова, Станишев, Кунева, Борисов, Цветанов, Дянков, представени за сериозни политици и икономисти от също толкова сериозни институции като българските медии.

На фона на тези сериозни политики, няма как да не се чувствам като комедиант. Или като господин за един ден. Тук леко ще се отклоним – наскоро, гледайки същия филм, двама младежи в къщи казаха, че Тодор Колев им напомня за Чарли Чаплин. Не вярвам да има по-голямо признание – и за двамата актьори с огромен талант, и с още по-огромна обич за малките хора, за  българския селянин и за американския трамп бездомник. Каква пропаст от тези малки хора и огромни таланти до споменатите сериозни политици в София, Берлин или Брюксел –  войнствени бездарници, жертващи с лека ръка поколения в името на днешните грандомански политически проекти и в преследване на вечните сребърници.

Та както се полага на комедиант, ето какви смехотворни мисли ми минават през главата. Превъртаме с молив касетата и днес сме Трети март. Не онзи далечен Трети март, когато всички българи и славяни са пияни от радост, а европейците още не са започнали да ни помагат. Погледнали сме напред само няколко месеца, до пролетта на 2015. И сещате се, европейците сега, както и скоро след оня светъл Трети март, вече ни помагат… Да помечтаем все пак по Мунчовски, или а ла Сидеров, ако щете, за нашите си работи.

През март 2015 никой не протестира срещу българското правителство. След двайсет и пет години сериозна политика то е решило да го удари през просото и да се отчете пред българите, а не пред европейците. Смехотворно. Президентът под зоркия поглед на българския премиер участва на всеки 6 месеца в няколкочасова конференция и шегувайки се, дава отчет за състоянието на Републиката, а избирателите, шегувайки се, му задават въпроси. Конференцията е публична. Майтапчията Енимехмедов и много младежи, до скоро аполитично настроени, присъстват и участват в разговора. Политиците отговарят на въпросите с усмивки, макар и малко предпазливи. Охрана почти няма. Внимавайте да не се задавите от смях.

Председателят на Народното събрание през 2015 вече вместо на стол е седнал на щайга български домати и тенекия сирене. Също както председателят на горната камара на английския парламент седи върху чувал с овча вълна, за да не забравя на какво се дължи английският просперитет, пък и понеже не може да се седне едновременно върху картите на Африка, Азия и Южна Америка. Приет е закон за наливане на половин милиард български, а не европейски пари в селското стопанство и то е поставено извън рамката на ЕС. Както и Буш младши, налял почти един трилион в банковия сектор през 2008, и нашият президент със смигване и глуповата усмивка е обявил държавния стимул за пазарна мярка. Вносът и спекулата са ограничени. Във всеки супермаркет най-отпред и на по-голямата част от площта са изложени български продукти. На последния ред има щандчета с македонски домати, доста по-скъпи. От добросъседство хората ги купуват веднъж на месец, понеже като се измие македонски домат, пък и македонец, той досущ заприличва на наш.

Държавните служители са задължени да носят български дрехи и обувки, и да използват само български стоки – от мебели до телефони, компютри и коли, ако не български, то поне сглобени в България. Тук там някой политик пуши или пие малко повече, отколкото се полага, яде скришом вносни кюфтета или има прекалено хубава секретарка. Журналистите обаче са възприели комедиантска етика и пишат главно по въпроси от национално значение, например как да се стимулира българският износ и да се замени вносът с местни продукти, а не по въпроси, свързани с хапването, пийването и други по-тънки навици на въпросния политик. Ако някой майтапчия професор сръбне водка, пък дори и в Алма Матер, никой не го прави на въпрос, най-много някой студент да се завърти наоколо и да удари и той една глътка, стига да му предложат и строго с цел подобряване на академичната атмосфера.

Знам, знам какво ще кажат непушачите, феминистките и тези, които не ядат тлъсто. Ама като не разбирате от майтап… Така че няма да се извинявам. Толкова може този пианист…

Корпоративният данък е двайсетина процента, а плоският личен данък е заменен с прогресивен със семейно облагане. Данъчната тежест леко се е изместила към по-заможните, а в джоба на образованите млади семейства се задържа по някой лев и те започват да раждат повече българчета.

Правителството е започнало кампания във всички институции за налагане на нов, или стар, морал – този на семейството и общността, а не на едното пробито евро. Той започва от малките неща, от отварянето на вратата пред стареца с пазарските торби, от цветята за учителката, до разговор с бащата, когато някое младо говедо шофира из квартала пияно, до два шамара за говедото, а ако трябва и за нехаещи бащи и съседи в полицията, метод не дотам европейски, но предотвратяващ много по-лоши неща… А ако някой европейски бюрократ настоява, че двата шамара нарушават европейските права на пияния шофьор и вместо това българите трябва да са доволни свободно да се избиват по пътищата, на същият европеец да се предложи или да гледа настрани, или да мине през полицейския зимник и процедурата с шамарите. Току виж така помогнем и на морала на ЕС. Шегувам се де…

Апропо моралните норми и пробитото евро – наскоро военен летец в трудна ситуация преспокойно скочи с парашут и остави самолета да се разбие в центъра на американски град, при което заминаха няколко къщи и семействата в тях. Ако питате някой Дянков или Каролев, това е икономически оправдано – летецът в парично изражение е по-ценен от няколко редови данъкоплатеца. Не е ли неизмеримо по-важно обаче някои професии – учителите, лекарите, военните  и не само – да посветят работата си и да защитят първо голямото и националното, а не да гонят петте евро? Кой знае в каква ерес ще ме обвинят горните двама местни Торквемадовци на абсолютния либерализъм за такива въпросчета. Този незначителен шут започва вече да се чувства като богомил…

Правителството най-накрая е схванало, че връзката на българина със земята е закодирана в българския ген и написана с кръвта на почти сто поколения върху всяка прашинка земя, от Аспарух, Борис и Симеон – да не объркате великите с неотдавнашните – до Волов, Дебелянов и Вапцаров. Приело е закон, че българска земя не се продава, без значение колко европейски изисквания са нарушени. Изисквания, за които никой не ни е искал мнението, а Кунева е приела, преди още да чуе какво я питат. В закона пише, че земята ни не се продава за прясно напечатани евро. Не се продава за прясно напечатани долари. Ако утре западните ни партньори намерят начин да печатат злато, не се продава за злато. Май е трудно от толкова шеги да се схване същността.

Нашата земя не се продава.

Това взе да прилича на програмка на шегаджийска партия. Как да я наречем? Партия на хляба и сиренето, на българския износ, на българския зарзават и кричимската капия?

А може би ще я наречем партия на усмихнатите българи. На които им се ще да се повеселят с днешните сериозни политици, с тези, които вече над двайсет години си играят с народа, вземат му хляба и вярата, а го съветват да яде пасти и бриош.

Да се веселим, или както пее сънародникът Киркоров – Хава Нагила!

На всички българи, където и да са.

Много здраве, и догодина в София! Усмихнати!

Илия Илиев, комедиант

Реклами

2 thoughts on “Двайсет и пет години преход, двайсет и пет години цирк

  1. Nail-posle ne6to svejo I mongo to4no. Kato srodna emigrantska du6a napalno podkrepyam brata-komediant, no napalno seriozno. Molya, razpe4ataite gornata statiya v 240 kopia I gi razdaite na Narodnite razboinitzi, pardon izbrannitzi da Si ya 4etat vseki den, pak moje I da razberat za kakvo stava duma.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s