Болен здрав носи: Какво не ни казват за европейските антикризисни мерки и единния банков надзор.

Както казваше наш литературен герой от едно време, в техническия век всичко, освен мисленето, се записва, така че да се възползваме от отсрочката.. Не е ясно какво се записва днес, а и вече се чува, че приказките и историята налагат недопустими стереотипи и трябва да се нагодят към европейските стандарти. Светът като цяло изглежда е пропуснал да пита ЕС  дали се е развил по допустим за европейците начин. Така че и този скромен участник и наблюдател на западния финансов фронт – където никога и нищо не е спокойно – ще се опита да се възползва от отсрочката преди приказките и историята да бъдат коригирани. Ето ви един съвременен вариант на приказката “Болен здрав носи”.

С въвеждането на еврото като единна валута всички страни от Еврозоната получиха достъп до евтин кредит без оглед на различните икономически показатели и риск. Лихвата по гръцки и португалски дълг например падна от петнайсетина до три-четири роцента. На прост език, това е все едно няколко богаташи – Германия, Холандия – в един кънтри клуб – ЕС , които имат кредитни карти с неограничен лимит и годишна лихва от три процента, в пристъп на благодушие да предоставят същите кредитни карти на двайсетината келнера в същия клуб – Гърция, Португалия, Кипър, и в различна степен цялата останала част от еврозоната – които дотогава са имали карти с нисък лимит и висока лихва. Досега келнерите са били принудени да заемат малки суми  за кратки периоди, поради лимита и невъзможността да плащат дълго значителните лихви с келнерски доходи. Сега обаче те могат, наравно с богаташите, да се възползват от почти безплатен и неограничен кредит. Това, забележете, при същия келнерски доход.

И те се възползват. За няколко сладки години държавният сектор се раздува и служителите получават високи, финансирани със заеми, заплати в страни като Гърция, а дори, когато държавата е разумна, частни кредити се използват за строеж на имоти и потребление в други страни като Испания. Симптомите са свързани. Потреблението в голяма степен е на немски и северноевропейски луксозни стоки и автомобили, които гърци и испанци преди не биха могли да си позволят. Лесният кредит надува цените, прави Южна Европа неконкурентна и скъпа, и в резултат на потреблението огромни капитали изтичат към конкурентните икономики, най-вече Германия. Производство и износ при южните икономики почти няма, вносът и негативният баланс е висок.

Тези начални години на еврозоната  правят силните европейски икономики още по-конкурентни, а Южна Европа – по-зависима, но не предизвикват прекалена тревога в приятния икономически климат до 2007.  Поне не в страните, чийто глас се чува, а гърците – тях пък кой ли ги пита… През 2008 обаче американската финансова криза дръпва килимчето изпод цялата тази идилия. Историята се повтаря – през 1929 пак американската депресия дръпна килимчето под краката на Ваймарската република и помните ли кой дойде на власт след нея ? Но да не се отклоняваме. Европейските банки се стресват, рязко прекратяват кредитирането на Южна Европа и в добавка изтеглят от пазара наличния капитал. Меркел налага политика на затегнати колани, южните икономики потъват, а в същото време са принудени да продължават да обслужват високите заеми – и държавни, и частни.

Като убедени европейци, които знаят, че всеки грък взема присърце най-първо германските интереси, а пък Меркел – гръцките, можем да сметнем дотук ситуацията за недоглеждане на европейските стратези. Според елементарния здрав разум обаче невинно недоглеждане е толкова вероятно, колкото и богаташите в горния пример да предоставят равни условия на келнерите. Дали ситуацията е резултат на нехайство, или умишлено подвеждане към прекомерни заеми и потребление можем да съдим от поведението на Европейската централна банка след 2008.

ЕЦБ под претекст за антикризисни мерки и осигуряване на ликвидност използва пресата за печатане на пари и кредитира националните банки на засегнатите страни, налагайки все по-стриктни условия за ограничаване на социални разходи и отваряне на пазара. В добавка подвежда частни банки и инвеститори да влагат в дълговите инструменти на засегнатите страни чрез занижаване на изискванията за гаранция. Някои от тези “инвестиционни инструменти” са просто пребоядисана смесица от предишни такива с повече от съмнително качество. Един от малкото здравомислещи икономисти ги оприличи на колбаси, за които консумиращият, тоест инвеститорът предпочита да не знае какво точно съдържат.

Резултатът от “помощта” на ЕЦБ е влошаване на ситуацията на икономиките от периферията. Новият кредит от ЕЦБ и от лековерни инвеститори отива за частично обслужване на съществуващите заеми и за допълнително потребление, което води до изтичане на капитал към Германия и все по-голямо задлъжняване на засегнатите страни. ЕЦБ е нещо като ресторант, който предлага на клиенти с наднормено тегло – южноевропейските икономики –  само сладкиши и пасти, а на единия европеец във върхова форма – Германия – само здравословна храна. Тоест, на южно европейските икономики се предлага кредит за потребление над възможностите, което раздува цените и този капитал, вместо да се използва за съживяване на местни производства, веднага изтича в Германия и поддържа немско производство и експорт.  Върховен цинизъм е и поведението на Бундесбанката, която с половин уста се противопоставя на политиките на ЕЦБ – за Бундесбанката те са риск, макар и само на хартия, а междувременно германската индустрия печели неимоверно.

Болен здрав носи. Малките икономики носят Германия на гръб с цената на социална катастрофа за по-голямата част от Европа.Немската икономика се развива за сметка на всички останали, включително на тежко задлъжнялата Франция, която както винаги не вижда по-далеч от галския нос на поредния си президент.

Най-важните фактори за кризата са единната валута, износът на капитали и забраната за подкрепяне на собствени производства. Ако Гърция все още използваше драхмата, валутата можеше да бъде обезценена до ниво, което да направи гръцките цени конкурентни и да стимулира веднага местно потребление, експорт и туризъм. За другите два фактора можем само да кажем, че през годините на бърз растеж след 60те Корея например, под ръководството на държавна агенция за икономическо планиране, не е позволявала никакво разхищение на валута за потребление – за купуване на пакет вносни цигари се е донасяло на полицията. Всичката валута се е използвала за внос на машини и технологии, и за финансиране на собствени експортни производства.

Южна Европа днес прави обратното под диктата на ЕС и резултатът е логичен.

България е силно засегната от кризата, но има ясни преимущества – собствена стабилна валута, суверенна и добре капитализирана централна банка. Членство в Еврозоната и единния банков надзор могат само да ни доближат до завидното положение на Гърция, която е де факто крепостник на ЕЦБ.

Всички опити за допълнителна интеграция трябва да бъдат отложени до момент, когато ще стане ясно дали ЕС се развива по начин, който дава шанс на малките страни и широките маси – не поради етични съображения, а понеже само този път дава шанс за оцеляване на Съюза. Или обратно, продължавайки днешните мерки ЕС заприличва все повече на политически Титаник , където се харчат средства за луксозен живот на екпипажа и се пести от дреболии като бинокли за вахтените и спасителни лодки за бедните девет десети от пасажерите.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s