Индустриализация, европейско бъдеще, прагматизъм и думичката “не”.

Единственото възможно бъдеще за България е да бъде част от обединена Европа. Това обаче далеч не трябва да се интерпретира като безрезервно приемане на всеки нов интеграционен механизъм на ЕС. Бъдещето на Съюза е неясно, ако днешната посока на безмислено затягане на колани не се замени с политика на прагматизъм и социална отговорност. Днешните мерки задълбочават кризата и могат да доведат само до едно – краен национализъм и хаос.
Ситуацията днес мрачно напомня на 30те години на миналия век, когато Депресията и социалната катастрофа довеждат до края на Ваймарската република и възхода на нацистите в Германия. А също и в консервативните среди в Англия и Америка, което е по-малко споменаван факт. Симптомите на възхода на национализма в различна степен се виждат във всички страни – Фараж, Орбан, Льо Пен. Без съмнение това е опасна тенденция, но трябва да признаем, че национализмът е засега нещо като противоотрова, или ако щете, умерена реакция на обществената имунна система в отговор на социални заболявания в резултат на високомерните и вредни политики на ЕС.
Централизираният Брюкселски апарат, съчетан с погрешна финансова рамка и антикризисна стратегия, водят до обедняване и немислими нива на задлъжняване на всички страни с изключение на Германия (виж повече). Българското правителство трябва да работи с малкото на брой здравомислещи европейски представители в обратна посока – децентрализиране, разхлабване на някои догми, възраждане на български производства и селско стопанство с местни, а не европейски стимули и осигуряване на минимум заетост в страната. Трябва да има обща договореност, че щом в някой отрасъл ситуацията се влоши под допустимото ниво, европейските задължения отпадат, едностранно ако се налага, и подкрепа за съживяване на за отрасъла се администрира на местно ниво.
Още едно лекарство срещу европейската самозабравеност е думичката “не”, която Европа трябва да чува по-често от българските политици. Не, няма да унищожим селското стопанство, за да угодим на бумащината на европейските механизми за финансиране. Брюксел искал да одобрява български министри там, където се разпределят европейски помощи ? Тези помощи са български пари, само хилядите експерти по топъл въздух са европейски, така че на брюкселското нахалство да се отговори с показване на един добър по размер балкански среден пръст. Да, ще имаме балансирана и договорена с ЕС енергийна политика. Не, няма да позволим на германски и чешки компании да изнасят огромни капитали и да не плащат данъци. Не, не всички се казваме Кунева или Борисов. Едно ясно “не”, или повече, или в по-свободна форма, ще имат оздравителен ефект на връзката ни с ЕС , и ще помогнат на Брюксел поне толкова, колкото и на нас.
Индустриализация с пазарни мерки по корейски. Някои детайли от историята на развитите страни обикновено се премължават от днешните либерални идеолози. Епъл и американските компании са подкрепени с огромни средства за изследвания от правителството. Щатите поддържат селското си стопанство с държавни субсидии, в резултат на което в Хаити например се яде американски ориз, вместо да се произвежда местен, и последните центове на местните изтичат навън. Германия национализира скъпите енергоразпределителни компании, без някой да възрази. Корея, под ръководството на държавна агенция за планиране с огромни правомощия е финансирала Самсунг над двайсет години, докато го изгради като огромен производствен конгломерат. Всичко това е представено като пазарни мерки, на които се дължи този или онзи успех.
Пазарните мерки явно са врата в много широко поле. Така и трябва да се отнасяме към тях. Ако се махне идеологическата димна завеса се вижда, че икономическият възход винаги се дължи – и преди векове, и днес – на правилна доза от частни инициативи и държавно регулиране и подкрепа.
Да се очаква, че Търновският завод за електроника днес може да се конкурира със Самсунг е все едно да се прати една детска градина да играе на Световното по футбол срещу немския отбор. Ако обаче българската държава подкрепя Търновския завод, осигурява субсидии за производството, изследванията, износа, задължава държавните компании да използват продукцията и след двайсет години, и дано, заводът стане производствен гигант и конкурентно име, държавата ще е изпълнила стратегия, нито повече, нито по-малко пазарна от тази на Корея.
Този повече или по-малко очевиден принцип се нарича Infant industry argument, или аргумент за подкрепа на индустриите в зародиш. И за разлика от либералните теории, при него няма никаква идеология, само практически, подкрепени от историята доводи.
Рецепта а ла Меркел за оздравяване на супермаркетите Лидл, или с немските похвати по немските глави. Днес немски и френски супермаркети в страната почти не плащат данъци, понеже по техни отчети работят с минимална печалба или на загуба, т.е. за едното удоволствие, а в същото време изнасят огромни капитали всеки месец с помощта на разнообразни счетоводни абракадабри. Представете си друго правителство на мястото на сегашното с повече решимост да защити българския интерес, както и следната хипотетична ситуация – днес, за наше съжаление, почти всяка ситуация, при която се защитава български интерес, е хипотетична: Министерството на икономиката съвместно с данъчните служби решава да помогне, да речем на Лидл с план, подобен на плана на Меркел за Гърция. Висши финансови инспектори представят на Лидл плана, който включва затягане на коланите на ръководството, пълна прозрачност на възнагражденията и допълнителнителните приходи, стриктен надзор и забрана за износ на капитал. При нарушаване на плана от страна на Лидл компанията е уведомена, че таксуването ще премине към наказателен режим, базиран на солиден процент от прихода, а не на процент от печалбата – тук рецептата е леко а ла Орбан. Ръководството на Лидл в тази хипотетична ситуация усеща накъде духа вятърът, благодари за плана, но неочаквано решава, че ще успее да реализира разумна печалба като процент от приходите и моли за отсрочка.. Инспекторите забраняват износ на капитал и дават отсрочка от 3 месеца за останалата част на оздравителния план. Като израз на добра воля ръководството на Лидл допълнително предлага да даде предимство на търговията с български продукти до 70 процента от общото количество, а като ответен жест инспекторите увеличават отсрочката на 6 месеца. По един подобен начин българското правителство може да демонстрира, че е усвоило уроците по европейска солидарност и дисциплина, теоретично прилагана към всеки, а на практика налагана главно от по-големите на по-малките правителства или на чуждия, а не на собствения, бизнес.
Идеолозите – разни дянковци и каролевци – ще възразят против подобни политики на държавна намеса. Не си спомням тези да възразяваха навремето против ликвидирането на редица наши производства, което беше точно същата държавна намеса, но в обратна посока. А какво друго са европейските помощи, ако не държавно или по-скоро съюзно, и изключително неефективно, стимулиране ? Неефективно не защото е държавно по същество, а поради бумащината и негодността на огромния брюкселски апарат както и поради разминаването между по-явните и по-скритите политически цели на големите страни.
Реалистите, от друга страна, ще възразят, че дори държавна подкрепа за индустриализация на страната да е като цяло смислена политика, тя няма да получи одобрение от ЕС. Без съмнение това е така, но да забележим все пак, че Англия и Франция все по често споменават за възможен референдум за излизане от Съюза. Или като план минимум за предоговаряне на неизгодни задължения, за определени мерки в противоречие със сегашната рамка, например в имиграционната политика. В този климат и по-малки страни като България разполагат с някои лостове за въздействие. Например, опитвам се да си представя каква ли ще е реакцията на Меркел, ако й се обясни, че възможните варианти пред България и малките страни са само два.
Първият е зелена светлина за държавни програми за субсидиране на селско стопанство и местни производства, които да бъдат преставени за пазарни или поне за приемливи. За това, както споменахме, има достатъчно прецеденти – как ЕС гледа на определена политика е нещо като като фокусирането на камерата, което определя дали един филм е порнография или романтика. Засега порнографията е в Южна Европа, а романтиката в Германия и отдавна е време това да се промени.
Вторият вариант е днешното правителсво и Борисов да получат заслужен ритник в недалечно бъдеще и Сидеровили други като него да завоюват силни позиции. И редките досега скандали с европейски дипломати да се превърнат в дневно явление. А скандалите ще са вероятно най-незначителният от всички проблеми за Европа, ако се стигне дотам.
Как ви се струва, кой вариант е по-разумен за нас ? А за Германия и ЕС ?

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s