Драга Ангела, или две думи за българското виждане по гръцката криза. И за сиренето.

Отворено писмо до Ангела Меркел

(The letter in English)

Драга Ангела,

Аз съм българин и канадец, един обикновен редник в голямата армия емигранти от последните двайсетина години.  Практикувам като скромен консултант в канадските банкови среди и живея в красивия град Торонто.  Въпреки, че съм постоянно ангажиран в забързаното канадско всекидневие и в общество, включващо прекрасни култури и хора от цял свят, аз все още чувствам като свои болките и радостите на сънародниците ми в Европа.

Проследих отблизо развитието на ситуацията около гръцкия референдум и реакциите на решителното Не на на хората в отговор на мерките, предложени от ЕС.  Без да се опитваме да се върнем към някои неприятни исторически моменти, днешното Не ми напомни за деня Oxi през 1940 и за гордото гръцко Не на ултиматума на Бенито Мусолини. Въпреки различните виждания няма съмнение, че референдумът от 5 юли е исторически момент, който ще живее в гръцката история, и можем само да се надяваме, в историята на една по-толерантна и разумна Европа.

 Драга Ангела,

 Много изтъкнати икономисти, между които Нобеловите лауреати Щиглиц и Кругман,  написаха отворени писма до вас, обяснявайки колко неудачни, контрапродуктивни и тиранични са финансовата рамка на ЕС и мерките за икономии, наложени на европейската периферия. Те посочиха, че никой не пое отговорност, когато гръцката икономика се срина с 25 процента в резултат на икономиите, вместо да се възстанови, както с безкраен и също толкова безпочвен оптимизъм беше обещано от кредиторите. Щиглиц и Кругман посочиха много външни интереси, които спечелиха от огромните заеми, насочени към Гърция, от които дори една десета не достигна до хората и малките бизнеси в страната. Най-облагодетелствани бяха, както вие прекрасно знаете, големите европейски банки и немските производители на коли и други луксозни стоки.  Огромните суми, дадени на Гърция, изтичат веднага обратно към Европа и Германия, поддържайки немската икономика силна и конкурентна, и задушавайки гръцките производства и услуги в изкуствено оскъпена, нестабилна  и силно инфлационна бизнес среда. Други обърнаха внимание на очевидния факт, че Гърция е само един от симптомите на много по-дълбок проблем, че дългът на Франция е 9 пъти по-голям в абсолютни стойности, че Гърция и Кипър безотговорно бяха използвани като лаборатория за експерименти с катастрофални последици за малките хора – тоест, за 90 процента от хората. Подобно на вашия предшественик Герхард, който беше известен като Автомобилния канцлер за топлите си връзки с автоиндустрията, вие, скъпа Ангела, ако ми простите за забележката, имате всички шансове да бъдете запомнена като Банковия канцлер, по горните причини.

 Аз съм твърде незначителен да предложа мнение в едно изречение с икономисти като Щиглиц и Кругман, и не затова си позволявам да се обърна към вас. Простата причина за това писмо е да ви предложа да обърнете внимание и да наложите известна етика и регулация на медиите в ЕС и България.  Моето, и на много българи, мнение за гръцкия референдум беше представено съвсем изкривено – някои други и недотам приятни думи ми идват наум – от големите български и западни медии.

 В предишни години, докто мнозинството гърци, българи, испанци и много други бяха разорявани от политиката на ЕС и обедняваха до все по-критични нива, медиите или ги пренебрегваха, или пишеха за корупцията, мързела и липсата на ентусиазъм за европейския проект във въпросните страни. В скоби, аз съм работил в Германия и мога да ви разкажа за много компании, които използват значителен брой български професионалисти, за болници в Берлин и Бремен, които имат изключителни лекари, образовани в България.  Или мога да ви разкажа как 10 неефективни български специалисти, включително искрено вашият, носеха на гръб и вършеха работата на около 40 ефективни немски такива в една застрахователна компания в Щутгарт, и как некорумпираният местен посредник задържаше 80 процента от парите, заработвани от българите. Но както забелязва един герой от книгите на Греъм Грийн, корупция и злоупотреби над определена сума следва да бъдат разглеждани като финансови операции. Моят опит, макар и в друг мащаб, е много подобен на ситуацията в Гърция, където по-малко от 10 процента от европейските кредити достигнаха до хората и малкия бизнес. Или друг пример, за който вероятно ще си спомните – положително ставаше въпрос за финансова, а също и политическа операция, когато колегата ви и президент на ЕК Жан-Клод Юнкер беше уличен в схема за укриване на данъци на големи компании, само месеци след като беше обещал, с неговите думи, „да наложи известен морал, известна етика в европейската данъчна система“.  След което, по интересен начин – пак ми идват други думи наум – той беше бързо и без никакви въпроси  възстановен на длъжност от ЕК. Наскоро беден български държавен служите беше уличен в дребна корупция и беше предложено на всички държавни служители от подобен ранг да бъдат прикачени камери като средство за борба с корупцията. А кога, ако смея да попитам, ще закачим камера за скъпия, и несъмнено изящен костюм на Жан-Клод ? От друга страна, опитвам се да не мисля за гротескната реалност, в която някой с костюм за хиляди евро, или глупачка с дрехи от Прада – както вестниците скоро писаха за някаква българска финансистка от Международния валутен фонд – отиват в Гърция да съветват пенсионери и студенти да затегнат колани още повече. Може би на такива ще е полезно да прочетат какво съветва Атанас Буров по въпроса – при скромни хора да се носиш просто и да не се правиш на големец. При все че Буров е бил по-голям банкер и по-голям човек от всички днешни президенти на ЕС, херцози или не, и всички български финансистки накуп. 

 Във всеки случай, драга Ангела, по този въпрос аз съм съгласен с немското виждане – Германия и северните страни са водещи в подобни финансови операции, докато южните, следва да признаем, страдат от дребна корупция по простата причина, че не са достатъчно големи да провеждат операции от немски мащаб. Но аз се отклонявам.

 Така или иначе, бях донякъде изненадан, когато след гръцкия референдум европейските медии и министри изведнъж си спомниха Южна Европа, направиха обратен завой и се загрижиха за бедността в България и за инвестициите на малките хора в Европа. Много статии сравниха безотговорните гърци с отговорните българи, които понасят бедността тихо и – това е моя бележка – търпят правителство, напълно забравило за националните интереси и открито управлявано от ЕС с по-скоро колониални, отколкото европейски, методи. Манфред Вебер от Европейския парламент и гореспоменатият некорумпиран президент Юнкер помолиха Ципрас да обясни на българите защо на Гърция може да бъде разрешено да използва средства за социални програми и възстановяване на икономиката си, докато България продължава да орязва разходи за образование, здравеопазване и пенсии. Никола Саркози предупреди Ципрас да не си играе с парите на френските данъкоплатци, кредитори на Гърция. И това, което най-вече ме изненада, беше фактът, че европейските и български медии заговориха от името на българите в много организиран, строен, бих казал немски ред, и декларираха от наше име, че българите смятат гръцкото Не за безотговорно и неподходящо за хора, споделящи общите европейски ценности. Трябва да си призная, като знам колко далеч е писаното от реалността, че ако нямах силно усещане за европейска идентичност, аз бих се изкушил да сравня журналистиката с някои древни професии.

 Този редник на западния емигрантски фронт никога не е давал разрешение на която и да е медия да говори от негово име, нито на българското правителство да приеме срамните политики на ЕС. По въпроси от такава важност могат да говорят само българите като нация и никой друг. Дори не и българското правителство и премиер, които са също толкова непредставителни за интересите на мнозинството хора, колкото ЕК и ЕП са непредставителни за мнозинството граждани на Европа, и които български институции бяха избрани в срамна политическа ситуация на неразличими псевдо леви и псевдо десни партии, непредлагащи никаква алтернатива на статуквото. Така че с ще си позволя да очертая моите виждания накратко. Знам, че много българи са съгласни с мен и някои не са – това е допустимо и добре дошло, стига да става въпрос за мнения, които не са платени – както собственикът на една компания скоро каза, накъдето да се обърнеш тези дни, пред теб стои германски кредит.

 Така че, моето незначително мнение по гръцката криза и няколко прости предложения:

Първо – Ципрас и гръцкото правителство без съмнение представляват интересите и волята на хората. Те не са крайно леви освен по име и по отказа да сложат вратовръзки. Политиките, които те предлагат, имат повече допирни точки с Кейнс, отколкото с Маркс.  От друга страна всеки, който смята Кейнс за радикален или допуска, че днешните методи на ЕС и огромно задлъжняване на периферията могат да бъдат поддържани за какъвто и да е период от време, в много по-голяма степен заслужава етикети като краен и радикален.

 Второ, ако Ото фон Бисмарк беше предложил днес своята политика със силен социален компонент, той също вероятно щеше да бъде определен от европейската догма като крайно ляв. Забавно, не намирате ли, драга Ангела ? В скоби, скромните виждания на този емигрант, както и мнението ми за етиката в журналистиката и политиката, са по-близки до Бисмарк и Стамболов, отколкото да които и да е леви партии.

 Трето, възмущението в Европа няма нищо общо с несъгласие с леви политики или  десни политики, с безотговорни гърци или отговорни българи или италианци. Това е интерпретация, изцяло невярна, на медиите, които маршируват след вас, уважаема госпожо канцлер.  Кой беше казал, че немците винаги са склонни да маршируват ? Възмущението се дължи на това, в което ЕС се превърна – догматичен, безотговорен, тираничен към малките страни съюз, вместо това, което обикновените хора се надяваха – съюз на толерантността, надеждата и възможността за достоен живот на големи и малки, на канцлери и херцози, на обикновените хора и редниците на което и да е поприще.

 Четвърто, ще ви помоля да предадете следните думи на моя добър приятел Никола Саркози – всички европейци са ми приятели: Драги Никола, вие или не знаете да броите, или сте обикновен демагог. Говоря за вашето предупреждение към Ципрас да внимава за парите на френските данъкоплатци, кредитори на Гърция. Френските данъкоплатци, драги, в нетно измерение, не са кредитори на когото и да било, те са най-големите длъжници в ЕС, а Франция дължи 9 пъти повече от Гърция. Във вашите думи има много патриотизъм, и още повече неистина – и сериозно се надявам да забележите колко меки думи използвам. Вие се държите дори не като Скарамуш, а направо като Арлекин, драги Никола.

 По тази причина предлагам вие, драга Ангела, скъпият Жан-Клод и армиите ви от министри да насочат вниманието си към Франция и към коригиране на френския дълг, и да забравят за момент Гърция и България. Когато френската икономика се подобри вследствие на германските мерки, периферията ще ви последва. Ако реши, че си заслужава. 

 И накрая пето, бележка за едно малко несъгласие, което аз имам с Гърция по въпроса за гръцкото фета сирене, както неправилно е известно в чужбина. Проблемът е, че то не е гръцко, а дори като сирене не е добро – леко пресолено и сухо. Българското сирене, ако този незначителен редник трябва да спомене, е  с изключително качество, по-скоро културна, отколкото гастрономическа категория. Но аз не търся вашата помощ, драга госпожо канцлер. България и Гърция са добри съседи и напълно способни да се разберат по спорни въпроси. Тази бележка е предложение за общ принцип, на който да поставите политиката на ЕС – ако обичате, осъзнайте се и оставете малките държави и малките хора да си хапват сиренето, както им харесва. Дори ако ЕС или Ангела не са напълно съгласни.

 В заключение бих искал да се обърна към единствените държавници, които Европа има днес – не политици, а държавници:

 Алексис, Янис,

От този горд съсед на Гърция – благодаря ви, че върнахте надеждата на хората в Европа – че промяна на посоката и толерантен, човечен съюз са все още възможни.

Сигурен съм, че Ангела и Жан-Клод, или тези след тях рано или късно ще разберат, че промяната, която започнахте, е дори по-необходима за големите в Европа, отколкото за периферията. Положението е тежко, но ние знаем, че България и Гърция ще се справят. Тези прекрасни страни и прекрасни хора са виждали и по-трудни времена, и по-лоши неща от методите на скъпата Ангела, не е ли така?

Това, и нищо друго, е българското виждане – аз и много българи подкрепяме идеите и политиката ви.

За момента ще оставим настрана въпроса за сиренето.

Ваш,

Илия Илиев

Реклами

2 thoughts on “Драга Ангела, или две думи за българското виждане по гръцката криза. И за сиренето.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s