След Брекзит референдума и отново след избирането на Макрон ЕС реагира по единствения начин, известен на еврократите – с идеи за повече интеграция, ограничаване на националния суверенитет, създаване на парламент на Еврозоната и ускорено приемане в нея на страните-членки със запазени национални валути.

През май комисарят Московиси спомена, без детайли, за “.. рамка, която да е толкова привлекателна, че да е – както казват във филмите – предложение, което не можеш да откажеш”. В страните извън Еврозоната, включително в България общественото мнение по-често е против замяната на националната валута, но управляващите май и не смятат да се съобразяват с разни вътрешни мнения.

Преди да са ясни каквито и да е детайли за “привлекателното” предложение Борисов, Станишев, Горанов и ред други, и леви, и десни политици побързаха да заявят, и то на международни форуми, че влизането на България в Еврозоната е задължително, и наред с приемане в Шенген е основен приоритет за страната.

В скоби, във всеки европейски контекст днес по-правилно е да кажем “псевдо-леви и псевдо-десни политици”. Най-сигурно е да сложим “псевдо-” преди всяка дума. Или “наужким-“. Но това е друга тема.

Понеже не се предвижда обществена дискусия за плюсовете и минусите на допълнителна интеграция, тук в няколко реда ще се опитаме да очертаем възможните последствия в случай на присъединяване към Еврозоната – и за едва кретащата чрез потребление българска икономика, и за политическия ни суверенитет, колкото и да е символичен.

Тези няколко реда са базирани само на факти, които могат да се проверят и нямат претенции да предлагат експертни икономически теории, характерни за прехода. Уличницата-Преход, както го нарече някой.

Накратко за състоянието на ЕС.

Дълбока икономическа криза в Гърция и Португалия, Испания, чиято икономика се крепи само чрез допълнителни заеми, Италия и Франция с огромен държавен дълг (френският дълг е 10 пъти по-голям от гръцкия в абсолютни стойности, макар и по-малък като процент от БВП), движение на капитали, ресурси и работна ръка, които изтичат към развитите страни от периферията, превръщайки я в пустиня.

Бюрократичен апарат на ЕС, който нарушава все повече основните принципи на демокрацията и се изолира от обществеността, както демонстрираха антисистемните референдуми в Гърция, Обединеното кралство и Италия.

Младежка безработица, висока в цяла Европа, на критични нива- над 40% в редица страни.

Цинични предложения напоследък за мини-Маршал план за развитие на Балканите, при положение, че Еврозоната е по същество гигантски анти-Маршал план, унищожаващ икономиките и перспективите на периферията. Подобно на плана Моргентау, предвиждащ деиндустриализирането на Германия след края на Втората Световна Война и в резултат редуцирането на населението й с една трета.

Преди дни наш “експерт” обясни ползите от членство в ЕС и даде Чехия, и Естония като пример за успешно развитие. В същото време бившият чешки президент Вацлав Клаус заяви, че страната не се нуждае от субсидии, не е съгласна да бъде пренебрегвана и съдена за бежанците от еврократите и трябва да напусне Съюза.

Основните точки от гръцката криза, които демонстрират рисковете за България при влизане в Еврозоната.

Известната фраза на Лаокоон пред троянския кон – “Боя се от данайците, дори когато носят дарове” – във Вергилиевата Енеида, днес е по-вероятно да бъде изречена от самите данайци, днешните гърци по повод на техния катастрофален опит с даровете на еврократите. Какво се случва в Гърция – в няколко реда:

През 2002 страната заменя драхмата с евро и лихвите на гръцките държавни заеми падат от петнайсетина процента в предишни години на три-четири процента.

Германски и френски банки започват агресивно да предлагат кредит на страната – отново чрез предложения, които не могат да бъдат отказани.

За няколко години държавният сектор се раздува и служителите получават високи, финансирани със заеми, заплати.

Увеличава се потреблението на немски и северноевропейски луксозни стоки и автомобили, които гърците преди не биха могли да си позволят.

Лесният кредит изкуствено увеличава цените и прави гръцките работна сила, производство, туризъм и услуги неконкурентни и скъпи.

Гърция имитира икономически растеж, който се дължи обаче само на кредитно потребление, докато бюджетният дефицит, държавният дълг и негативният търговски баланс бързо нарастват.

Американската финансова криза през 2008 кара банките да прекратят кредитирането на Южна Европа и да изтеглят от пазара наличния капитал, което срива икономиките на периферията. Това донякъде напомня за американската депресия през 1929, сринала Ваймарската република, и до какво водят подобни политики.

През 2010 се оказва, че с “помощта” на Голдман Закс и чрез изкуствени финансови инструменти, гръцкото правителство е отчело по-нисък от реалния бюджетен дефицит. Нищо ново – Италия, пак с “помощта” на американски банки, го прави от години, но Гърция е малка икономика и е по-удобна за експерименти.

В резултат инвеститорите осъзнават, че рискът по гръцкия дълг е все пак по-висок от други страни на Еврозоната, въпреки общата валута. Лихвите по гръцките държавни заеми скачат над 15%. Поради високите нива на задлъжнялост – през 2010 около 150% от БВП, правителството изпада в де факто несъстоятелност, и се превръща в клиент, или по-точно в пациент, на еврократите. И на доктор Шойбле.

Страна пациент на доктор Волфганг Шойбле.

Антикризисната програма на еврократите и Шойбле се оказа унищожителна за гърците до степен на военна катастрофа. Икономиката загуби една четвърт, въпреки евро уверенията за неминуем растеж, а държавният дълг и съответно зависимост само се увеличиха. Днес Гърция е наричана “debt colony” или колония поради задлъжнялост. Докато всички други страни в Еврозоната без Германия и Холандия имат критични дългови нива, най-жестоките мерки за орязване на социални разходи и подчиняване на националните институции се налагат в малки и периферни страни – друг пример е Кипър. Гърция през май 2016 беше принудена да постави публичните си активи под контрола на фонд, управляван от Европейския механизъм за стабилност – за 99 години. Това включва пристанища, летища, природни ресурси, публични финанси в ръцете на европейски бюрократи, извън контрола на гръцкия парламент за 99 години! Невъзможно е да си го представим, но е факт – Гърция официално е колония на сенчеста институция, извън какъвто и да е демократичен процес.

Някои гласове обвиниха ЕС, че горните политики прехвърлят огромните дългове на водещи западни банки върху страните от периферията.

А Стив Ханке, създателят на българския валутен борд, в прав текст предупреди да не приемаме еврото, ако не искаме да изживеем гръцкия кошмар.

Смешна позорищна игра

Сигурно ще се намери някой роден експерт на Уличницата-Преход – как ли трябва да бъдат наричани такива – да възрази, че финансовото положение на България е различно от гръцкото при евентуално влизане в Еврозоната – нисък държавен дълг, високи спестявания на изстрадалото население и освободен резерв за поддържане на валутния борд от около 20 милиарда евро.

И аз питам, не експертите, а прекрасния български народ, оцеляващ в най-тежки времена. И понякога прекалено благороден и търпелив – някой може да си спомни едни думи на Вазов, които аз няма да омърсявам, като ги спомена тук. Вместо това ще използвам една английска поговорка и думи – нито така изстрадани, нито с толкова дух като Вазовите – никои не са:

Двайсет и седем години се държим като джентълмени, може би има моменти, когато се налага да не сме чак такива джентълмени.

И ще попитам – днешните партии и политици, най-избираемите от тях, получават едва 15тина процента гласове и половината българи изобщо не си правят труд да гласуват. Политици, които дори не се опитват да претендират, че спазват българската конституция и защитават българския интерес. Видяхте какво направиха с искането на народа за мажоритарен вот – без значение добър или не, и за кого – волята на хората беше категорично изразена.

На кого от днешните бихте поверили 20 милиарда евро, тези огромни в български мащаби средства, и отговорността за българските финанси в Еврозоната? Бихте ли се доверили на такива като Борисов, Симеонов, Станишев, Горанов, Нинова, Дончев?

Веднъж приети в Еврозоната, няма да е възможно да се отказват предложения за нови заеми и за нови квоти бежанци. Дали ще имаме време да видим прерязването на лентичката на първия тройно саниран блок или първата тройно съборена и построена гранична ограда, преди резервът и спестяванията да изтекат към Париж и Берлин, а страната да задлъжнее, и да опре до любителя на експерименти с малки икономики, добрия доктор Шойбле?

А е възможно и друго – да бъдем приети в клуба на Еврозоната, както бедния Леонардо Ди Каприо – в бляскавия богаташки салон на непотопяемия “Титаник”, два часа преди сблъсък с реалността.

Така че да предложим на еврокомисаря Московиси и на нашия местен слугинаж да си приберат привлекателните подаръци. И да си вървят по пътя..

Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които представят смешни умове.

1871, Криворазбраната Цивилизация
Смешна позорищна игра въ петь действiя отъ Д. П. Войникова