Четиво за елитите в София и Брюксел по време на протести

p2

Публикувано във вестник Поглед.

Последните месеци са време на енергия и подем в българското общество, което показа, че няма да търпи безкрайно престъпното правителство на ГЕРБ и катастрофалното състояние, далеч не само икономическо, на държавата.

Искрено вашият е редник от безчетната армия на българските емигранти от последните трийсет години. Живея в Торонто, имам скромна консултантска практика и изпълнявам проекти в банковия сектор в областта на финансов риск и технологии за управление на данни. Въпреки че от години живея извън страната, трудно мога да опиша възмущението и болката, предизвикани от състоянието на бездържавие в България през последните трийсет години, и бесния грабеж с участието на много от новите ни “партньори”, който продължава и до сега.

Днес обаче, благодарение на прекрасните хора по улиците в България и по света, е възможно да сме свидетели на последните дни от дългото сбогуване с властта на много български и европейски лидери. В такъв момент те едва ли имат време за четене, дори ако са от редкия вид на четящите политици. Но понеже от началото на протестите в България публичните прояви на българските, и слухът, и зрението на европейските лидери съвсем се разредиха, и влошиха, препоръчвам им поезията на Франсоа Вийон, в случай, че имат свободно време и остатъчно зрение.

Зоват ме Франсоа, комуто това тегне,
в Париж, край Понтоаз роден, отрасъл странник,
но в мазен клуп въже палачът щом затегне,
вратът ми ще узнай тежи ли моят задник.

Държа да отбележа, че тези редове в никакъв случай не трябва да бъдат интерпретирани като предложение за саморазправа, или дори за съдебно преследване на който и да е от споменатите в този коментар. Просто смятам, че нашите достойни български и европейски политици, а също и придворните им журналисти, и всякакви вторични функционери биха могли да вземат пример от стоицизма, и хумора на един заловен, и осъден дребен престъпник. Но е възможно и да сметнат, че това е под достойнството им. Вийон в никакъв случай не е престъпник от голям калибър като тях.

Няколко неотдавнашни събития и повод за размисъл:

В началото на пандемията 24 часа коментира, че българите могат да бъдат спокойни, че банките в страната са добре капитализирани и като цяло в по-добро състояние в сравнение с кризата през 2008. 24 часа не спомена, че 80 процента от банките в България са чужди. Нито спомена тогава една дума в този или други коментари за състоянието на пенсионерите. Вероятно журналистът е смятал, че охолството на пенсионерите се подразбира в най-успешните години, както Борисов често твърди, от историята на страната. Когато обаче дълбокият гняв на хората беше доказан с масови и незатихващи протести, Борисов реши да даде на пенсионерите по 50 лева надбавка.

Ако има по-голяма мерзост от това, Борисов да прокарва европейски политики, граничещи с геноцид над собствения си народ, и да улеснява разграбването, и разрушаването на построеното от споменатите пенсионери, то това е да им подхвърли 50 лева в напразен опит да спаси политическия си .. онази част от стихотворението на Вийон.

Владислав Горанов, Ева Майдел, Валдис Домбровскис и други ни насърчаваха в пътя ни към Еврозоната, и ни поздравиха с приемането в “чакалнята” ERM II. Нито те, нито обективните медии споменаха, че Латвия, на която Домбровскис беше премиер, прие еврото през 2014 година и е една от страните, чието население се топи с още по-бързи темпове от България. Може би не директно в следствие на еврото, но при всички случаи Латвия не е страна, на която искаме да прилича България. Не обърнаха и внимание на факта, че 70 процента от българите са решително против приемане на еврото. Нещо като във вица, в който майката попитала дъщеря си как върви подготовката за сватбата, а момичето отговорило – всичко е уредено, имам само дребни разногласия с годеника си. Аз не искам да съм с традиционна булчинска рокля, а с къса и модерна. Той пък от своя страна изобщо не иска да се женим..

В условията на криза и нарушени вериги на доставка правителството благоволи да обърне внимание на унищоженото преди 30 години селско стопанство и .. наля пари в чуждите супермаркети, като им препоръча да пласират български продукти, без никаква конкретика и мерки за контрол. На пресконференциите министър Танева, седнала комфортно не до, а между представителите на вериги и сдружения, в един глас с тях обясняваше колко щедри мерки се вземат по отношение на българските земеделци. Успокоиха ни, че български продукти са над 50 процента от асортимента на някои от супермаркетите. Нито един журналист не попита какъв процент са българските продукти от приходите на веригите (голям асортимент от евтини продукти не гарантира висок процент от продажбите), колко прекупвачи има между веригата и земеделеца, как са разпределени печалбите между производителя, прекупвачите и супермаркета, как се гарантира, че в отсъствието на държавен стандарт за качество веригата не злоупотребява с доминиращата си позиция, и други основни въпроси. Ще кажете – някои от тях представляват търговска тайна. Може би – в условия на много равнопоставени играчи. Не в условия на няколко чужди вериги с оборот, равен на 7-8 процента от брутния продукт на страната. При тези условия няма друг пазар – те самите са пазара и като системен риск подлежат на публичен контрол. Още повече по време на криза.

За сведение Кауфланд с оборот от милиард и половина има обявена печалба от 70 милиона, на които плаща данък от 7 милиона, ако не и по-малко. Това е все едно служител или малък бизнес да взема заплата от 1500 лева и да плаща данък 7 лева, или половин процент. Данните са от публикации в Капитал и подобни, ако не са прецизни моля поправете ме и нека видим дали действителната картина е по-добра. За сравнение охолно живеещите в България пенсионери автоматично плащат при покупки 20 процента ДДС върху пенсия от 200 лева, което за тях означава една седмица по-малко, в която ще имат парче хляб и глътка мляко – да не говорим за дърва за печката, или лекарства. Тук, разбира се, някой Дянков или Станчев ще ме поправи, че пенсионерите не са длъжни да пазаруват, те могат да избегнат данъка и да си спестят парите, живеейки на чорба от киселец и лапад през лятото, а през зимата да са на някакъв друг пазарно наложен хранителен режим – може би жълъди. И след 30 години пестене ще имат месечната заплата на някой французин или германец, който ни продава нашата вода или вносни домати.

Данъчната система обаче е голяма тема за отделен разговор, а тук само изброяваме накратко успехите на лидерите ни, които се виждат във всяко българско село, и град.

Впрочем Европейската Комисия, която от месеци е сляпа за масовите протести в България, мигновено прогледна при опита за подкрепа на българската продукция и нареди на българското правителство да не поставя условия на супермаркетите, понеже това е недопустима държавна намеса. Точно в същия момент Франция и Германия наляха съответно 8 и 9 милиарда в тяхното автомобилостроене и авиолинии. ЕК не каза нищо по въпроса. Това означава поне две неща. Едното е, че ЕК има избирателен слух и зрение, и че в Европа е имало, и винаги ще има държави, които се смятат за по-първа преснота от останалите, ако използваме израза на онзи лафкаджия в прекрасната книга на Булгаков. Второто е, че лафкаджийте от ЕК все пак усещат, ако бъдат настъпани на правилното място. Това трябва да бъде взето предвид от едно следващо правителство.

Както и по-горе, сравняваме несравнимото – ако има по-отвратително политическо поведение от опитите на правителството да печели политически капитал, като си дава вид, че помага на селското стопанство, това е поведението на БСП, която не каза и дума по ефективността на мерките, а само държеше да се разбере, че те са настоявали за същите мерки, но по-рано. Впрочем, нито ГЕРБ, нито БСП в пандемията дадоха вид, че забелязват демографската катастрофа. Може би, както и с положението на пенсионерите, от нас се очаква да приемем, че там всичко се развива прекрасно. Или може би кризата не е достатъчно сериозна, за да прогледнат и прочуят. Те или европейските им настойници – елити с глава в пясъка, и с онази част от стихотворението на Вийон високо във въздуха.

Друго неотдавнашно събитие е убийството на обичания от всички Милен Цветков от скъп германски джип, закупен за нуждите на фирма, получаваща европейски субсидии, каран от напушени младежи от семейства близки, или в, управлението на достойните Граждани за Европейско Развитие. А както Валери Найденов спомена във фейсбук, трагедията с Милен Цветков е кратко описание и присъда над целия преход.

Трябва да си дадем сметка, че дълголетието на едно уродливо явление като ГЕРБ се дължи и на множество съюзници – фалшива и охолна опозиция, продажни и сервилни медии, шоумени с политически проекти, които гонят топката и внимават да не я хванат, като прекрасния Апостол Карамитев в Любимец 13. Но в най-голяма степен се дължи на още по-уродливо явление, на което управлението на ГЕРБ е само симптом – на съюз, зад който прозират колониалните навици на едни, и мечтите за хилядолетни райхове на други, елити в овчи кожи, на поставянето на демокрацията на еврото, на въглищата и стоманата преди демокрацията на хората, и на по-видимо ниво – на подкрепата на ЕС и ЕК, на ПЕС и ЕНП за съответния “наш кучи син” в София.

За всяко евро субсидии, които влизат в България, и половината от което евро е българска вноска в ЕС, осем или десет пъти по толкова изтичат от България към Париж и Берлин през супермаркети със субсидирани храни, убиващи селското стопанство и селата ни, изтичат през водо- и електроснабдяване, банки, които плащат нищожни данъци. Това е правилният въпрос, който да си зададем – не колко получаваме от ЕС, а колко пъти повече изтича.

Надявам се, че едни предсрочни избори ще вкарат в Народното Събрание и хора, които съзнават, че България може да бъде възродена само с политики в конфликт с европейските препоръки, и които ще излагат на показ майцепродавците от системните партии и ще отслабват влиянието им.

Надявам се, и че ще бъде наложен от протестите, и проведен референдум за Еврозоната, и че несъмненото й отхвърляне – едно достойно българско Не – ще даде огромна легитимност на следващо българско правителство да провежда национална политика, пренебрегваща, и ако е нужно нарушаваща някои европейски договори, безкомпромисно защитаваща българския интерес и третираща ЕС като това, което е – търговски съюз.

А аз искам да кажа – и при един референдум, надявам се, всички ние искаме да кажем – на софийските, и още повече на брюкселските, парижките и берлинските елити:

Четете Вийон.

One thought on “Четиво за елитите в София и Брюксел по време на протести

  1. Според пределно скромното ми мнение, наблюдаваме модерна версия на капитализма.

    Не онази, когато с пушки, канонерки, мисионерски кръстове, камшици и плантаторски шлемове са подтиквали чернокожи и прочие другоцветни туземци да се приобщят към Западните ценности посредством бране на памук, каучук или кафе.
    Не и онази, когато с дипломатически тарикатлъци и преврати са принуждавали другоземци от Третия свят да харижат всичко, що имат с оглед все по-ефективен обмен на културални практики и втренчени в бъдещето авангардни визии.
    А тази, съвременната, когато с правителствени реверанси, финансови заеми и токсични инвестиции се привличат кой-откъдето-е да дойде на крака, за да влее своя ниско заплатен труд в името на правата на човека и просперитета на глобализацията.

    Еми, така си мисля аз…

    Благодаря за статията!

    🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s