Няколко думи за прехода като пиеса на Бърнард Шоу в режисура на проевропейски цветанки и сърбоамериканци, от един пробългарски комедиант

Искрено вашият всъщност е инженер по образование и технологичен консултант в канадските финансови среди по професия, но като в един виц, на моменти го спохожда мания за величие и той се взема за комедиант. То и не е възможно да си участник в процесите в западния свят в последните трийсетина години, дори и в качеството на скромен наблюдател, без да си малко нещо комедиант. От еуфорията през 90те, обявяването на края на историята и настъпване на либералното демократично бъдеще от Фукуяма, Фрийдман и подобни експерти. От престъпното поведение на западните банки, които успяха да вкарат света в невиждана поредица от кризи, след всяка от които бяха спасявани с държавни пари – нещо, което Буш младши определи за пазарна мярка, а сенатор Бърни Сандърс нарече социализъм за свръхбогатите. От влизането на България в ЕС, рекламиран като икономически съюз, оказал се всъщност политическо блато, след като за целта огромни отрасли от икономиката бяха унищожени и харизани. До истериите в островните медии как българи и румънци ще изядат хляба на английския данъкоплатец през 2014. До българските цигани във Франция, които някак се оказаха виновни за това, че десетките хиляди експерти и стотиците хиляди страници с критерии на ЕС пропускат елементарни факти, и бяха изринати с булдозери от социалиста Оланд. С тези действия той напомни за един друг, немски социалист, за счупени витрини и за хрускащо под ботушите стъкло. До Европейската централна банка, увеличаваща дълговете на Южна Европа до немислими нива чрез нелегитимни политики, определяни от банкови съвети и наши хора в Париж и Берлин – наши на Оланд, Саркози, Трише, Драги и Меркел – и неодобрени от нито един парламент. До европейската кражба на кипърските пари под германски натиск през 2013. До навлизането в българския обществен живот на станишевци, куневи, борисовци, дянковци, корнелии, ахмедовци, христоивановци, асенвасилевци, лени, кирилпетковци, представени за сериозни политици и икономисти от също толкова сериозни институции като българските медии.

На фона на тези сериозни политики, няма как да не се чувствам като комедиант, като Скарамуш. Или като господин за един ден. Тук леко ще се отклоним – преди години, гледайки филма, двама младежи в къщи казаха, че Тодор Колев им напомня за Чарли Чаплин. Не вярвам да има по-голямо признание – и за двамата актьори с огромен талант, и с още по-огромна обич за малките хора, за  българския беден селянин и за американския уличен бездомник. Каква пропаст от тези малки хора, хуманисти и огромни таланти, до споменатите сериозни политици в София, Берлин или Брюксел –  войнствени, бездарни, пластмасови хора – като в онази песен, Чикос де пластико – жертващи с лека ръка поколения в името на днешните грандомански политически проекти и в преследване на вечните сребърници.

Да помечтаем по мунчовски, или а ла Сидеров, за нашите работи през 2025

Та както се полага на комедиант, ето какви смехотворни мисли ми минават през главата. Превъртаме с молив касетата и днес сме Трети март. Не назад до онзи далечен Трети март, когато всички българи и славяни са пияни от радост – без сърби, поляци, сюлеймани и пасита – а европейците още не са започнали да ни помагат. Погледнали сме напред само няколко месеца, до пролетта на 2025 година. И сещате се, европейците сега, както и в Берлин скоро след онзи светъл Трети март, вече напират да ни помагат. Да помечтаем все пак по мунчовски, или а ла Сидеров, ако щете, за нашите си работи през 2025.

През март 2025 никой не протестира срещу българското правителство. След трийсет и пет години сериозна политика, в резултат на която населението на страната е намаляло като след нашествие на Баязид, правителството е решило да го удари през просото и да се отчете пред българите, а не пред европейците. Смехотворно. Президентът под зоркия поглед на българския премиер участва в годишна многочасова конференция и шегувайки се, дава отчет за състоянието на Републиката, а гражданите, шегувайки се, му задават въпроси. Конференцията е публична. Хора от всички възрасти, до скоро отвратени от политиката и от изброените сериозни политици, присъстват и участват, усмихнати и настоятелни, в разговора. Политиците отговарят на въпросите също усмихнати, макар и малко предпазливо. Охрана почти няма. Внимавайте да не се задавите от смях.

Председателят на Народното събрание през 2025 вместо на стол е седнал на щайга български домати и каче със сирене. Също както председателят на горната камара на английския парламент седи върху чувал с овча вълна, за да не забравя на какво се дължи английският просперитет, пък и понеже не може да се седне върху картите на всички колонии на Кралството едновременно. Приет е закон за наливане на два миларда български, а не европейски пари в селското стопанство и то е поставено извън рамката на ЕС. Вносът и спекулата са ограничени. Във всеки супермаркет най-отпред и на 70 процента от площта са изложени български продукти. На последния ред има щандчета с македонски домати, доста по-скъпи от българските. От добросъседство хората ги купуват веднъж на месец, понеже като се прекара един мокър парцал по македонски домат, пък и по македонски политик, отдолу се показва чист български такъв.

Държавните служители са задължени да носят български дрехи и обувки, и да използват само български стоки – от мебели до телефони, компютри и коли, ако не български, то поне сглобени в България. Тук там някой политик пуши или пие малко повече, отколкото се полага, яде скришом вносни кюфтета, или има прекалено хубава секретарка. Журналистите обаче са възприели комедиантска етика и пишат главно по въпроси от национално значение, например как да се стимулира българският износ и да се замени вносът с местни продукти, а не по въпроси, свързани с хапването, пийването и други по-тънки навици на въпросния политик. Ако някой майтапчия професор сръбне водка, пък дори и в Алма Матер, никой не го прави на въпрос, най-много някой студент да се завърти наоколо и да удари и той една глътка, стига да му предложат и строго с цел подобряване на академичната атмосфера.

Знам, знам какво ще кажат непушачите, феминистките и тези, които не ядат тлъсто. Ама като не разбирате от майтап.. Така че няма да се извинявам. Толкова може този пианист.

Корпоративният данък е повишен на двайсетина процента, а плоският личен данък е заменен с прогресивен със семейно облагане. Кауфланд и Лидл са усетили промяната на вятъра и по собствена инициатива са предложили да плащат кризисен данък от 19 процента не върху печалбата, а върху приходите. От НАП са отговорили, че това е стъпка в правилната посока, и че Кауфланд и Лидл вече са си написали домашното наполовина. Правителството е намалило данъците на италианските и френските местни клонове на банки, защото тези банки, както и страните им, вече са фалирали, но все още не са разбрали. Като кризисна и екологично отговорна мярка е вдигнало ставката на австрийските и немските банки с препоръка Германия да намали зависимостта си от автомобилната индустрия, и да диверсифицира в производство на слънчоглед и рапица. Българското правителство е започнало наказателна процедура срещу Германия заради космическата корупция, демонстрирана от Фолксваген в аферата с умните двигатели, които знаят кога да замърсяват и кога не, и е глобило ЕК заради неспазения ангажимент до 2017 да бъдат изравнени условията и субсидиите в селското стопанство между страните членки. Данъчната тежест в държавата се е изместила към по-заможните, в джоба на младите семейства се задържа по някой лев и те започват да раждат повече деца.

Изпратена е правителствена нота до ЕК, че страната има пълна готовност за влизане в Еврозоната, и че това ще стане на 1ви януари в годината след влизането на Швейцария.

Правителството е започнало кампания във всички институции за налагане на нов, или стар, морал – този на семейството и общността, а не на едното пробито евро. Морал, който започва от малките неща, от отварянето на вратата пред стареца с пазарските торби, от цветята за учителката, до разговор с бащата, когато някое младо говедо шофира из квартала пияно, до две гумени палки за говедото, а ако трябва и за нехаещи родители и съседи в полицията, метод не дотам европейски, но предотвратяващ много по-лоши неща. Ако някой европейски бюрократ настоява, че гумената палка нарушава европейските права на пияния шофьор и вместо това българите трябва да са доволни свободно да се избиват по пътищата, на същият европеец се предлага или да гледа настрани, или да мине през полицейския зимник и процедура. Току виж така помогнем и на морала на ЕС. Шегувам се де…

Правителството най-накрая е схванало, че връзката на българина със земята е закодирана в българския ген и написана с кръвта на близо сто поколения върху всяка прашинка земя, от Аспарух, Борис и Симеон – да не объркате великите с неотдавнашните – до Волов, Дебелянов и Вапцаров. Записало е в Конституцията, че българската земя – онази, на която ”..всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става щом стъпи на Българска територия..” – наша земя не се продава, без значение колко европейски изисквания са нарушени. Изисквания, за които никой не ни е искал мнението, а някоя мадам Йес е приела, преди още да чуе какво я питат. В закона пише, че земята ни не се продава за прясно напечатани евро. Не се продава за прясно напечатани долари. Ако утре западните ни партньори намерят начин да печатат злато, не се продава за злато. Май е трудно от толкова шеги да се схване същността.

Нашата земя не се продава.

Това взе да прилича на програмка на шегаджийска партия. Как да я наречем? Партия на хляба и сиренето, на българския износ, на българския зарзават и кричимската капия?

Може би, ако вече не е създадена подобна партия – ”Есть такая партия?” – сякаш чувам стогодишно ехо – та ако няма, ще я създадем и ще я наречем партия на усмихнатите българи. На такива, които искат да се повеселят със изброените сериозни политици, които трийсет години им вземат хляба, доматите и вярата, а ги съветват да ядат пасти и бриош. 

  ***

Но изведнъж, насред размечтаването, на екрана на компютъра пред мен, без да съм го включвал,  се появява предаване на БТВ и Цветанка Ризова. Един герой на Богомил Райнов навремето казваше – ”всичко се записва в нашата техническа ера, освен мислите – та да се възползваме от отсрочката”. Отрсочката може и да е приключила – моят компютър, макар и с капаче върху камерата, винаги се включва, когато се приближа. Мислил съм да го похлупя целия с нещо, за да проверя дали пак ще сработи съответният сензор, но после си казвам – каква полза. Ако не е компютърът, ще е контактът.

Та Ризова се показва на екрана, за да ме върне в реалността и да ми поднесе само фактчекнати и следователно правилни новини. Неизреченото послание е:

С мечтите дотук, европейски гражданино с балкански вид и ненадежден чип, изобщо връщай се обратно към европейската политическа зима и към сърбоирландските пиеси, където ти е мястото. 

С кисело настроение след мечтите за достойно място за страната, вместо днешното, в паневропейското бъдеще, и с чаша модерно, сиреч лошо, кафе, се заглеждам в предаването на Ризова. В него са Кузман Илиев и Любо Дацов – експерти по икономика, има си хас да са инженери или агрономи, и да се чуди човек колко много експерти, и икономика има в страна, в която индустрията и селското стопанство бяха приватизирани, и ликвидирани. Де да имаше как да изнасяме експерти, пък ако ще дори и експерти за смет. Но както и да е – предаването е по повод на препоръката на управителя на БНБ Радев за затягане на финансовата дисциплина. Преди да е изминала и една пълна минута от интервюто, Ризова, коментирайки думите на Радев, зададе тон на разговора с  ”.. той много обосновано каза защо трябва да влезем в Еврозоната” – изглежда, за да напомни на събеседниците коя е правилната позиция. Правилна не от гледна точка на българския интерес, разбира се, а от гледна точка на онези, които поръчват медийната музика в страната. Пак по-малко от минута след това, в отговор на мнението и на Илиев, и на Дацов за вероятно повишаване на бюджетния дефицит, и възможен лош сценарий на задлъжняване и липса на ликвидност, Ризова отново демонстрира евро лоялност и изрази недоверие – ”..и вие ли пък.. и как досега всичко е било цветя и рози, не е имало рискове, устояхме.. и сега изведнъж нещо страшно се задава?”.

По първото включване на Ризова – всъщност управителя на БНБ не каза във въпросното интервю от Щатите защо трябва да влезем в Еврозоната, да не говорим пък за обосноваване – той каза, че просто трябва, без да се хаби да обяснява – така работи демокрацията по нашите ширини, особено ако българският чиновник държи чичо Сам за шлифера, както в случая. За отбелязване е, че не е работа на Ризова да дава неаргументирано, пък и аргументирано, лично мнение по икономически и политически въпроси, освен ако не участва в качеството и на журналист, и на експерт – което е неетично. Все едно вашият лекар да е и ваш застраховател, и погребална агенция – та ако не успее да поспечели, като ви излекува, да може да вземе някой лев по още един или два начина. Или все едно еврокомисарят Ферхойген да ни накара да затваряме ядрени мощности, а след това ЕК да каже – това не е наше изискване, и след още някое време Ферхойген да направи в Берлин лобистка фирма за европейски проекти, обслужваща френски банки, които имат конкурентни енергийни интереси. Я, сега като си помисля, с Ферхойген май се случи точно така – но да не се отвличаме. Но по второто изказване на Ризова – да определиш един от основните моменти на прехода, валутния борд, като ”цветя и рози” – това показва не просто арогантност, не просто продажност и слугинаж, а нещо по-лошо – загуба на връзка с реалността. В скоби – бордът, макар и силно ограничителна, колониална мярка, предотврати по-тежък сценарий – който с надвисналата Еврозона май още не се е разминал. Но цената му, част от тази на прехода, са измрели села, милиони намаляло и емигрирало население, затворени училища,  разруха. С единствения плюс – финансовият контрол да е все още в български ръце, и с едно голямо условие – ако приемем, че тези в Народното събрание изобщо са българи.

Пак малко отклонение и апропо разрухата – ”експертите” като Дацов, които ни рекламират Еврозоната, да прочетат една статия на Файненшъл таймс за Латвия по време на приемането на еврото. Затягане на коланите, огромно увеличаване на и без това високия брой емигриращи млади хора, тежестта на мерките прехвърлена главно върху социално слабите – пенсионери и студенти.   

Тук като някой, който е от другата страна на цветята и розите, и няма право да мечтае, искам да изкажа специална признателност на нашите демократични, обективни, независими, балансирани, етични медии и експерти за това, че не ми позволяват да си губя времето с мечти за промяна, и като конски капаци – в конкретния случай може би магарешки, по Чудомир –  се грижат пред мен да има само една правилна посока. Еврозона, евроинтеграция. И фертих, както казва Лъжлив Съби. А български  домати, достойни старини за пенсионерите, перспективи за млади хора и семейства? Айде гит. Да ядат пасти.

Ако долавяте сарказъм – не сте прави. Или пък възмущение. Напротив – възхищавам се от организацията и синхрона на явната пропаганда и демагогия, в европейска опаковка, на такива като Ризова и изобщо на цветанките, от които медиите преливат. Например Любо ”да използваме лева е все едно да ходим с потури из Европа” Дацов – този окумуш експерт с горните думи в едно предаване преди година почти повтори заглавие на разказ на Хайтов, не че се усети. Оценявам високо вродената посредственост и гьонсуратлък на такива като Левон ”необразованото простолюдие няма нужда от мнение” Хампарцумян – думите му бяха казани в Евронюз предаване пред загадъчно усмихнатата Диана Радева по адрес на стотиците хиляди граждани, искащи референдум за еврото – по адрес на моя милост, суверена. Радева не се потруди да възрази нито срещу пренебрежението към двайсет и нещо процента от гласуващите българи, настояващи за референдум, нито срещу наглостта, че един Хампарцумян, ненаказан участник в грабежа, наречен масова приватизация, в прав текст ни казва, че не е нужно да се търси мнението на гражданите по въпроси, касаещи собствените им пари и държавност.

По този повод искрено вашият се обади в офиса на Евронюз в Берлин да иска право на отговор към Радева и Хампарцумян. Поговорих първо с глуповат едносричен французин, след това с учтив германец, директора в Евронюз Берлин, Кел Щайн, с когото се посмяхме за сметка на французина, и молбата ми за право на отговор беше приета. И дотам – нищо не последва, освен златно европейско мълчание.

Включвам в списъка на цветанките и експерта неясно в коя област Деян Василев, според който в последните години се наблюдава ”огромно увеличаване на благосъстоянието” – това пък в скорошно предаване на Нова и на Лора ”Къде го търсиш, како Лоро?” Инджова. Включвам и светославивановци, милчеви, крумови, цънцарови, златареви. 

За българските ”държавни мъже” от Борисов и Орешарски до днешните – ако долавяте сарказъм, повтарям, не сте прави – какво да кажем, освен че тяхната порода и селекция от страна на поръчващите политическата музика НПО-та, Ханс Зайдели, Аденауери, премина през всички степени на престъпната гротеска и фарс, и се увенча с атанасовците и христоивановците, минаващи през скута на Пеевски, с Петков, Лена и приказката за демократичното стълбище, за невидимата ръка на Киро и Адам Смит, с подигравката с Конституцията и настояването на суверена за референдум от Конституционния съд.

А президентът не сметна за нужно да се произнесе по въпроса за референдума. На риба ли бяхте този ден, ако смея да ви попитам, господин президент?

И накрая, посред цялата тази европейска идилия, която малко напомня на сцената в цирка от една хубава книга на Булгаков, искам да изразя възхищението си, и да задам скромно въпросче на Васил Василев, директор на Народния театър. В онази сцена има подобен на Василев герой  – Аркадий Аполонович. Оставям настрана всичко, което се изписа за пиесата на Шоу, режисирана от Малкович, за да попитам по следния повод: в предаването на Нова ”Събуди се” с напористата Марина Цекова, на въпрос защо не се поставят, и къде са пиеси като ”Хъшове” и ”Животът е прекрасен”, Василев допълни ехидно – ”..и къде е Народна Република България?”

Пази боже сляпо да прогледа, директоре Василев, познаващ кой знае колко големци от БСП, ДПС и с все мазните им кафета, и скутове. Ще ми се тук да ви кажа какво означава израза за пушката на Чехов – може би, с разнородния ви политически опит, го знаете във вариант с рязана пушка, но за това е по-добре да попитате Хампарцумян.

Вие, уж социалист, виждате нещо нередно в думата ”народен” ли, директоре на Народния театър ”Иван Вазов”?

Каква може да бъде една република, ако не народна?

А един съвсем друг Васил Василев, журналист и общественик, в предаването си ”Не се страхувай” по Евроком остро настоя за сваляне на ругателската пиеса от Народния театър, и в течение на седмици говори за растящото възмущение в страната, прочете становища за сваляне на пиесата, и за наказване на директора, от редица организации в страната и от българската диаспора в  чужбина. И хоп – след едно от изданията на предаването ”Не се страхувай” на 28 октомври, на следващия ден, на 29 октомври четири, повтарям, четири ”трибуквени” телевизии, в рамките на шест часа, пуснаха интервюта в защита на пиесата на Шоу и Малкович. БНТ, Нова, БТВ, OnAir.

Като по команда просто.

Драги цветанки – завършвам по единствения възможен начин, с поклон и уважение към координацията и оперативността ви. Признавам си без бой, че вие, цветанките и маргаридитата, биете нас, митювците и хаджикостовците, старите ръждиви глави, както ни наричате в Криворазбрана цивилизация, във всичко – и в ефективност, и къде ти – в продаваемост, и най-вече – в правилните, фактчекнати, българомразки ценности.

Честита трийсет и пет годишнина на прехода ви! Да иляди! Цветя и рози!

Илия Илиев, комедиант, 7 ноември, 2024