Проведени походи за мир – на 23 април пред сградата на Генерално консулство на Република България в Торонто, и на 21 май пред църква Св. Димитър и паметника на Васил Левски в Брамптън
Сънародници!
Чуйте искрените и силни думи на на хора, които са част от България, и които отказват страната да бъде въвлечена във война!
Присъединете се към следващия поход за мир в Торонто на 18 юни!
/Поглед.инфо/ Незначителният повод да напиша този коментар е, че наскоро попаднах в Actualno.com на следното тенденциозно заглавие: “Слабо образованите се притесняват от приемане на еврото, а бизнесът масово подкрепя”. По-дълбоката причина е натрупващото се от тридесет години възмущение от престъпленията на “героите” на прехода срещу страната и убеждението, че ако сънародниците ни, с право отвратени от политици и медии, продължат да бъдат пасивни и позволят замяната на лева с евро, това би довело в среден план до по-тежка икономическа и политическа катастрофа от всичко преживяно досега.
Горната публикация в Actualno.com представя проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч за обществените нагласи за въвеждане на еврото. Без данни, подкрепящи точно този аспект на изследването, се твърди, че “най-неинформирани и с най-много опасения са хората от най-малките населени места и тези с ниска степен на образование”.
Възможно е самото твърдение да не е невярно и дори да е подкрепено с данни. Всеки може да прецени дали такива нагласи са изненадващи, като се имат предвид катастрофалните демографски и икономически последствия на прехода досега за цялата страна, но в най-тежка форма – за малките населени места, за необразованите и социално слабите.
***
Общото внушение обаче е измамно и прикрива истинските въпроси:
Защо няма обществен дебат, защо достъпни факти за последствията от въвеждане еврото за страните от периферията се премълчават?
Дали по-голяма информираност би намалила опасенията, както се внушава, или напротив, би увеличила подкрепата за отлагане на членство в Еврозоната?
Надареният със здрав разум български читател се досеща, че отсъствието и отлагането на информиран обществен дебат по темата е достатъчно ясен отговор на последния въпрос.
Ще се опитаме да предадем достъпно някои важни моменти от кризата на Еврозоната, позната на света като гръцка криза, с надеждата те да помогнат на читателя да получи представа за реалната ситуация и за степента, в която повтаряните до втръсване послания за общи ценности и споделено възстановяване прикриват всъщност агресивни немски и френски интереси, както и прехвърляне на загубите от кризата през 2008 от центъра на ЕС към страни от периферията и към социално слабите слоеве на населението.
Continue readingПубликувано във вестник Поглед.
Последните месеци са време на енергия и подем в българското общество, което показа, че няма да търпи безкрайно престъпното правителство на ГЕРБ и катастрофалното състояние, далеч не само икономическо, на държавата.
Искрено вашият е редник от безчетната армия на българските емигранти от последните трийсет години. Живея в Торонто, имам скромна консултантска практика и изпълнявам проекти в банковия сектор в областта на финансов риск и технологии за управление на данни. Въпреки че от години живея извън страната, трудно мога да опиша възмущението и болката, предизвикани от състоянието на бездържавие в България през последните трийсет години, и бесния грабеж с участието на много от новите ни “партньори”, който продължава и до сега.
Днес обаче, благодарение на прекрасните хора по улиците в България и по света, е възможно да сме свидетели на последните дни от дългото сбогуване с властта на много български и европейски лидери. В такъв момент те едва ли имат време за четене, дори ако са от редкия вид на четящите политици. Но понеже от началото на протестите в България публичните прояви на българските, и слухът, и зрението на европейските лидери съвсем се разредиха, и влошиха, препоръчвам им поезията на Франсоа Вийон, в случай, че имат свободно време и остатъчно зрение.
След Брекзит референдума и отново след избирането на Макрон ЕС реагира по единствения начин, известен на еврократите – с идеи за повече интеграция, ограничаване на националния суверенитет, създаване на парламент на Еврозоната и ускорено приемане в нея на страните-членки със запазени национални валути.
През май комисарят Московиси спомена, без детайли, за “.. рамка, която да е толкова привлекателна, че да е – както казват във филмите – предложение, което не можеш да откажеш”. В страните извън Еврозоната, включително в България общественото мнение по-често е против замяната на националната валута, но управляващите май и не смятат да се съобразяват с разни вътрешни мнения.
Преди да са ясни каквито и да е детайли за “привлекателното” предложение Борисов, Станишев, Горанов и ред други, и леви, и десни политици побързаха да заявят, и то на международни форуми, че влизането на България в Еврозоната е задължително, и наред с приемане в Шенген е основен приоритет за страната.
В скоби, във всеки европейски контекст днес по-правилно е да кажем “псевдо-леви и псевдо-десни политици”. Най-сигурно е да сложим “псевдо-” преди всяка дума. Или “наужким-“. Но това е друга тема.
Понеже не се предвижда обществена дискусия за плюсовете и минусите на допълнителна интеграция, тук в няколко реда ще се опитаме да очертаем възможните последствия в случай на присъединяване към Еврозоната – и за едва кретащата чрез потребление българска икономика, и за политическия ни суверенитет, колкото и да е символичен. Continue reading
From “My life”, Chapter 19:
There’s no such thing as dreamers, and you can take that from a dreamer who’s had the privilege of seeing realities that he was never even capable of dreaming.
The current economic order and those models of consumption are incompatible with the world’s limited and non-renewable essential resources and the laws that govern nature and life. They also clash with the most elementary principles of ethics, culture and moral values created by mankind.
But citizens also need material goods, don’t you think ?
Yes, of course. I don’t minimize, in the slightest, the importance of material needs – you always have to give them first priority, because in order to study, to achieve a higher quality of life, certain needs have to be satisfied – and those are physical, material needs. But quality of life lies in knowledge, in culture. Values are what constitute true quality of life, the supreme quality of life, even above food, shelter and clothing. Continue reading
Публикувано в Дума.
…тя е жена на всички времена,
тайно танцува нощем тя сама…
Сигурно си спомняте закачливата песен на Петя Буюклиева за старицата, която танцува сама под звуците на грамофона и се връща в годините, когато е била украшението на бала. Напоследък долавям в главата си мелодията й, докато преглеждам новините за случващото се в Европа. Искрено вашият – един обикновен редник от голямата армия емигранти – има навика, докато чете да прехвърля наум недотам свързани хрумвания в опит да направи по-поносимо осмислянето на някои откровено налудничави политики и норми на Европейския Съюз.
An open letter to Angela Merkel
Dear Angela,
I am a Bulgarian Canadian, and an ordinary soldier in the army of countless immigrants of the last twenty or so years. Today, while working in the beautiful city of Toronto as a modest practitioner in the banking sector and enjoying the rich cultures and history, that form the Canadian society, I still feel the joys and pains of the ordinary Bulgarian and European people as if they are my own.
I followed closely the referendum in Greece and the reactions to the landslide No vote of the Greek people in response to the EU austerity measures. Without trying to bring unpleasant memories to mind, it reminded me of the Oxi day of 1940, the proud Greek No to the ultimatum of Benito Mussolini. Regardless of one’s views, the referendum of July 5 is undoubtedly an event, which will live in the history of Greece and, one hopes, in the history of a more tolerant and inclusive Europe. Continue reading
Отворено писмо до Ангела Меркел
Драга Ангела,
Аз съм българин и канадец, един обикновен редник в голямата армия емигранти от последните двайсетина години. Практикувам като скромен консултант в канадските банкови среди и живея в красивия град Торонто. Въпреки, че съм постоянно ангажиран в забързаното канадско всекидневие и в общество, включващо прекрасни култури и хора от цял свят, аз все още чувствам като свои болките и радостите на сънародниците ми в Европа.
Проследих отблизо развитието на ситуацията около гръцкия референдум и реакциите на решителното Не на на хората в отговор на мерките, предложени от ЕС. Без да се опитваме да се върнем към някои неприятни исторически моменти, днешното Не ми напомни за деня Oxi през 1940 и за гордото гръцко Не на ултиматума на Бенито Мусолини. Въпреки различните виждания няма съмнение, че референдумът от 5 юли е исторически момент, който ще живее в гръцката история, и можем само да се надяваме, в историята на една по-толерантна и разумна Европа.
Публикувано в Преса
Изящните редове на Омар Хаям в отговор на фанатизма на онова време прекрасно биха послужили на Алексис Ципрас в разговора с днешните европейски догматици:
Не говорете: „След смъртта си ще видиш най-голям разкош,
жени и вино, мед ухаен и извор, бликащ ден и нощ.“
Прекрасно! Но сега налейте глиноизваяната чаша,
че е по-скъп от всеки кредит дори последния ми грош.
Ако прекарате линия между Берлин и Монако, на запад остават страните от европейската първа класа. Или първа преснота, както казва Булгаков. Обществата са развити – каквото и да означава това, подредени, хората са работливи, почти винаги в добро настроение и съвсем некорумпирани (виж повече). Там се създават стандартите за етика, демокрация и човешки права, дори се поправят приказките и историята, ако реалността в тях не съответства на днешния европейски идеал. Continue reading
Единственото възможно бъдеще за България е да бъде част от обединена Европа. Това обаче далеч не трябва да се интерпретира като безрезервно приемане на всеки нов интеграционен механизъм на ЕС. Бъдещето на Съюза е неясно, ако днешната посока на безмислено затягане на колани не се замени с политика на прагматизъм и социална отговорност. Днешните мерки задълбочават кризата и могат да доведат само до едно – краен национализъм и хаос. Continue reading
Дума на български емигрант 