Петицията против пиесата на Шоу и Малкович, и този отговор към Чучков и БТВ бяха излъчени от журналиста и общественика Васил Василев
По повод на горното предаване, и изразените от един от участниците, Борислав Чучков, пренебрежително отношение към основни права, и откровени неистини за подписалите петиция за сваляне на пиесата на Бърнард Шоу “Оръжията и човекът” от програмата на Народния театър “Иван Вазов”, бих искал да представя своята позиция като един от подкрепящите петицията. Тя е подписана от български граждани в редица страни – България, Канада, САЩ, Великобритания, Германия, ОАЕ. Пълното име на петицията следва, можете лесно да я намерите в интернет:
”Петиция за сваляне на антибългарската пиеса на Бърнард Шоу “Оръжията и човекът” под режисурата на Джон Малкович от програмата на Народния театър “Иван Вазов” на граждани от българската общност в Канада, граждани в България и общности в чужбина”.
Точните думи на г-н Чучков за подписалите петицията бяха: “..предполагам, това са същите тези българи, които живеят в Европейския съюз, вземат си заплатите в евро, но гласуват за партия, която иска да излезем от ЕС, от НАТО и да не приемем еврото – това са.. чудесен пример са тези хора..така че не ми ги давайте за пример.. моето лично мнение е, аз не искам тези хора да имат право да гласуват..”
Първо, две думи за пиесата и автора. Оставям настрана системните обиди и внушения, много от които освен оскърбителни, са и откровено лъжливи, към българите и българското. Пиесата всъщност е забавна, написана с богати изразни средства, и с богат речник, който може да се срещне в книги от 19ти до средата на 20ти век, но почти е изчезнал в съвременната литература, поради някои особености на демократичното образование. Хуморът в пиесата е булеварден, на моменти откровено вулгарен, а много от унизителните намеци имат повече основание в английски, а не в български контекст – например звънчето за повикване на прислугата. Представяте ли си как Хаджи Коста от Криворазбрана цивилизация, или бай Марко от едни други страници, викат прислугата със звънче? Това е типично, нагло английско прехвърляне на проблема от болната глава на здравата.
Няколко думи за прехода като пиеса на Бърнард Шоу в режисура на проевропейски цветанки и сърбоамериканци, от един пробългарски комедиант
Искрено вашият всъщност е инженер по образование и технологичен консултант в канадските финансови среди по професия, но като в един виц, на моменти го спохожда мания за величие и той се взема за комедиант. То и не е възможно да си участник в процесите в западния свят в последните трийсетина години, дори и в качеството на скромен наблюдател, без да си малко нещо комедиант. От еуфорията през 90те, обявяването на края на историята и настъпване на либералното демократично бъдеще от Фукуяма, Фрийдман и подобни експерти. От престъпното поведение на западните банки, които успяха да вкарат света в невиждана поредица от кризи, след всяка от които бяха спасявани с държавни пари – нещо, което Буш младши определи за пазарна мярка, а сенатор Бърни Сандърс нарече социализъм за свръхбогатите. От влизането на България в ЕС, рекламиран като икономически съюз, оказал се всъщност политическо блато, след като за целта огромни отрасли от икономиката бяха унищожени и харизани. До истериите в островните медии как българи и румънци ще изядат хляба на английския данъкоплатец през 2014. До българските цигани във Франция, които някак се оказаха виновни за това, че десетките хиляди експерти и стотиците хиляди страници с критерии на ЕС пропускат елементарни факти, и бяха изринати с булдозери от социалиста Оланд. С тези действия той напомни за един друг, немски социалист, за счупени витрини и за хрускащо под ботушите стъкло. До Европейската централна банка, увеличаваща дълговете на Южна Европа до немислими нива чрез нелегитимни политики, определяни от банкови съвети и наши хора в Париж и Берлин – наши на Оланд, Саркози, Трише, Драги и Меркел – и неодобрени от нито един парламент. До европейската кражба на кипърските пари под германски натиск през 2013. До навлизането в българския обществен живот на станишевци, куневи, борисовци, дянковци, корнелии, ахмедовци, христоивановци, асенвасилевци, лени, кирилпетковци, представени за сериозни политици и икономисти от също толкова сериозни институции като българските медии.
На фона на тези сериозни политики, няма как да не се чувствам като комедиант, като Скарамуш. Или като господин за един ден. Тук леко ще се отклоним – преди години, гледайки филма, двама младежи в къщи казаха, че Тодор Колев им напомня за Чарли Чаплин. Не вярвам да има по-голямо признание – и за двамата актьори с огромен талант, и с още по-огромна обич за малките хора, за българския беден селянин и за американския уличен бездомник. Каква пропаст от тези малки хора, хуманисти и огромни таланти, до споменатите сериозни политици в София, Берлин или Брюксел – войнствени, бездарни, пластмасови хора – като в онази песен, Чикос де пластико – жертващи с лека ръка поколения в името на днешните грандомански политически проекти и в преследване на вечните сребърници.
ПРЕАМБЮЛ: Ако ви се струва, че заглавието внушава, че до там, където има българи, се простират духовните граници на България, то е, защото е така.
Ако желаете да подкрепите петицията, моля сложете в коментар под тази страница следното: три имена, професия, местоживеене, дата. Данните ви ще бъдат добавени в петицията. Понеже няма механизъм за проверка на подписалите, разчитаме на вашата етика и на вашите български – а не други – ценности – “..че благата дума, че правото дело, че светата правда, изказана смело, че ръката братска, без гордост, без вик..” – прочее знаете ги.
Искрено вашият може да отговаря за достоверността на подписите от Торонто и Търново.
Петицията по възможност ще бъде предоставена на журналисти и публикувана преди края на октомври. Всеки има право да разпространява цялата информация на тази страница, но само в пълната форма и без промяна, и при положение, че уведоми вашия човек в Торонто.
Ако искате да сте свързани със сънародници с вашата обществена кръвна група в Канада, моля последвайте ни в този сайт.
ПЕТИЦИЯ, октомври, 2024
Подписаните граждани от българската общност в Канада, където петицията беше започната, и граждани от България и чужбина, настояват за сваляне на антибългарската пиеса на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“ под режисурата на Джон Малкович от програмата на Народния театър, за санкциониране на директора на Народния театър Васил Василев, допуснал поставянето на пиеса на Бърнард Шоу, която поругава паметта и подвига на българските войници в Сръбско-българската война в Народния театър, наречен на Иван Вазов – на Патриарха на българската литература и на поета, написал “Новото гробище над Сливница”. За отбелязване е, че пиесата се поставя на годишнина от Сръбско-българската война от ноември 1885 г., когато Сърбия напада България с подкрепата, включително заеми за въоръжаване, на Австро-Унгария след един от най-светлите моменти в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Това, което предлагаме, не е цензура. Това е предложение да се осъзнае, че мотото на принадлежността на България към така наречения западен свят – да се усвоят едни пари, за сметка на български стратегически отрасли, за сметка на българското образование, или за сметка на българския дух, или да се лепне името на успял актьор като Малкович на поставена в България пиеса, пък дори и тя да е едно ругателство към българската история, е погрешо и престъпно. Настояваме въпросът да бъде отнесен, и да бъдем изслушани в директен разговор в комисията по култура към Народното събрание. Доколкото това становище на подписалите е изразено от позиция на суверен, думи като “предложение” и “настояване” да се четат като “нареждане” и “изискване”.
Алексей Филипов Филипов, производство на мебели, Торонто, 14.10.2024
Сашка Борисова Василева, производство на мебели , Торонто, 14.10.2024
Дарина Костова Гайдарова, Торонто, детска учителка, York Region District School Board, 14.10.2024
Илия Иванов Илиев, компютърен инженер, консултант финансов риск, Bank of Montreal, Торонто, 14.10.2024
Тодорка Димитрова Стоянова, учител по история, Велико Търново, 15.10.2024
Петьо Христов Германов, Берлин, Германия Kundendienst bei Autohaus Meklenborg Vertriebs GmbH, 17.10.2024
Николинка Илиева Тодорова, Берлин, Германия. поддръжка на Berlin Brandenburg Airport 17.10.2024
Владислав Тодоров Тодоров, Берлин, Германия охранител в SGB Sicherheitsgruppe Berlin AG, 17.10.2024
PS. Всеки, който би искал да остави коментар подкрепящ петицията (включващ три имена, професия, местоживеене, дата), е насърчен и да добави в коментара две-три думи нови, иот сърце до Малкович, и до директора на Народния театър Василев. Най-“сърдечните” ще бъдат прочетени в ефир, ако стигнем дотам и имаме критична маса подписи. Можете да оставите име и email, и да се абонирате, но това не е задължително – можете да коментирате и без та въведете вашите контакти.
PS2. Ето снимки, с които много се гордея, от друг опит на суверена да участва във вземането на решения – подписи за референдум за еврото, и походи за мир в Торонто. Разбира се, и двете позиции на тези редници на суверена бяха заметени и узурпирани от политическите и медийни труженички на германското и американското околовръстно. Така че вдигай се, народе, като не разбират от такива средства, значи разбират от други средства. Повече подписи, ми е думата..
За референдум. За коледната елха и ангелчето, за Еврозоната и Николай Василев, или Къде го търсиш, како Лоро?
От много години наблюдавам с нарастващо възмущение как всеки опит на българските граждани да участват в решаването на въпроси от национално значение се осуетява от самонареклия се политически и медиен “елит”.
Само в последните години – от гражданските протести през 2020, умело яхнати и направлявани от активисти на ДБ – мога да споделя наблюдения как това беше сторено в Торонто – през събирането на подписи през 2023, когато над 600 хиляди или близо четвърт от гласуващите български граждани настояха въпросът за отлагане на влизането в страната в Еврозоната да се реши с референдум – абсолютно право на суверена, гарантирано от Конституцията, макар и максимално затруднено, през Походите за мир, през отхвърлянето на искането за референдум от Конституционния съд с мълчаливото участие на президентската институция (да ви имам Конституционния съд, каза по друг повод единственият висш политик на прехода, останал безсребреник), през протести срещу доунищожаването на българската енергетика – всички тези опити на гражданите да се произнесат бяха разделени, заобиколени, яхнати, подиграни, заметени, узурпирани от политици, медии и експерти в образцов синхрон. По въпроса за еврото нека си спомним Левон “необразованото простолюдие няма нужда от мнение, страда от хормонална носталгия по социализма” Хампарцумян, Любо “да използваме лева е все едно да ходим с потури из Европа” Дацов, Гълъбиновци, Ангеловци и подобни, медийно представени десетократно повече от хора с опит и практика в академичните и бизнес средите, които съветват левът и бордът да бъдат запазени поне до изравняване на българските и средноевропейските производителност и доходи. Не следва и всички да бъдат обсъждани наведнъж – докато аз бих сметнал Хампарцумяновци и Дацовци за пропагандисти и демагози от средна или ниска проба, бившият финансов министър Николай Василев, например в интервю преди месеци при Карбовски, се представи като демагог от висока проба, но и той изрече някои елементарни и лесни за разпознаване лъжи. Малко отклонение – тук изключвам Карбовски от мнозинството журналисти съучастници в пропагандата, допускащи откровено лъготене – той вероятно просто нямаше знанията да оспори неистините и премълчаванията на Василев. Карбовски е един от малкото журналисти, който във всяко предаване ви казва – Хора, бдете! – макар и по собствения си начин, и дано тази аналогия остане само дотук. Ще използвам и случая да се поклоня на някои от неговите гости – Нешка Робева и Виза Недялкова – една българка, и една българка, като в онзи разказ.
***
И така, преди седмица-две попаднах на интервю, което има шанс да достигне на нов “връх” в пропагандната кампания за еврото и демонстрираната журналистическа “етика”. Пак ще се отклоня за момент – досадно е да се поставят кавички около всички лъжливи термини на евро новговора, с които ни заливат, и които на теория са свързани с прогрес и демокрация, а на практика с доста по-стари и повече колониални, отколкото демократични, методи на “развитите” европейски страни, или страните от първа преснота, както би ги нарекъл някой лафкаджия от книга на Булгаков – спрямо останалата част от човечеството. Моля снизходителния читател да си добави кавички наум около всички подобни думи, аз ще се огранича до най-необходимите.
В Твоят ден на Нова телевизия при Лора Инджова “експертите” Димитър Събев, икономист от Българска академия на науките и Деян Василев, финансов консултант – каквото и да означава това – коментираха позицията на проф. Стив Ханке за България и Еврозоната. Инджова спомена накратко, че според Ханке има явно разделение в българското общество – политици и елит се стремят към възможно най-бързо приемането на еврото и прекратяването на валутния борд, докато мнозинството граждани иска да запази лева и борда, и пак според Ханке приемането на еврото би било катастрофа за България.
Събев и Василев направиха нещо като състезание за най-ревностен защитник на членството на страната в Еврозоната под благосклонния поглед на Инджова – това тези дни минава за дебат. Демонстрираха лоялност към европейските “ценности” до такава степен, че ми напомниха за един Емил Боев, герой на Богомил Райнов, който, също като Инджова, се подсмихваше наум по адрес на един престараващ се в подобна ситуация да демонстрира вярност към Партията – “..както казваше някога нашата надзирателка в сиропиталището: Който се държи примерно, ще получи на обяд мляко с ориз”.
Против двойно гражданство в управлението, за безусловното право на българите в чужбина да участват в политиката.
В публикация “Кадърните няма да се върнат у нас, за да “спасяват родината”” на 19.12.2023 в “24 часа” журналистът Винсент Тановски изразява мнение против една от конституционните промени – предложението за отпадане на забраната за българи с двойно гражданство да бъдат народни представители или министри. В продължение обаче на тази навременна тема, по-голямата част от редовете му са за нещо, което той нарича “политическия фетиш към българите в чужбина” и не просто поставя под съмнение, а направо отрича правото на участие на сънародниците в чужбина в политическия живот на страната – ‴Просто не може хората, доброволно напуснали държавата в “търсене на по-добър живот”, да имат правото да определят живота на онези, останали… ‴.
Можем да разберем Тановски. След години на стабилен и улегнал грабеж на една разпадаща се държава от ГЕРБ и ДПС под благия поглед на ЕС, ППДБ преминаха в последните месеци към методи, които все повече заприличват по бруталност на Кристалната нощ, а по интелигентност на хаитянския Папа Док Дювалие. Очаквано много хора в страната смятат, че мнозинството сънародници в чужбина са подобни на дянковци, велчевци, асенвасилевци и кирилпетковци. Това не би могло да бъде по-далеч от истината.
Посланието на тези редове е, че асенвасилевците и кирилпетковците са една много малка част от, и не представляват, сънародниците в чужбина. Българите извън страната изискват да участват и да бъдат чувани – и ще бъдат – в българския политически и обществен живот.
Проведени походи за мир – на 23 април пред сградата на Генерално консулство на Република България в Торонто, и на 21 май пред църква Св. Димитър и паметника на Васил Левски в Брамптън
Сънародници!
Чуйте искрените и силни думи на на хора, коитоса част от България, и които отказват страната да бъде въвлечена във война!
Присъединете се към следващия поход за мир в Торонто на 18 юни!
/Поглед.инфо/ Незначителният повод да напиша този коментар е, че наскоро попаднах в Actualno.com на следното тенденциозно заглавие: “Слабо образованите се притесняват от приемане на еврото, а бизнесът масово подкрепя”. По-дълбоката причина е натрупващото се от тридесет години възмущение от престъпленията на “героите” на прехода срещу страната и убеждението, че ако сънародниците ни, с право отвратени от политици и медии, продължат да бъдат пасивни и позволят замяната на лева с евро, това би довело в среден план до по-тежка икономическа и политическа катастрофа от всичко преживяно досега.
Горната публикация в Actualno.com представя проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч за обществените нагласи за въвеждане на еврото. Без данни, подкрепящи точно този аспект на изследването, се твърди, че “най-неинформирани и с най-много опасения са хората от най-малките населени места и тези с ниска степен на образование”.
Възможно е самото твърдение да не е невярно и дори да е подкрепено с данни. Всеки може да прецени дали такива нагласи са изненадващи, като се имат предвид катастрофалните демографски и икономически последствия на прехода досега за цялата страна, но в най-тежка форма – за малките населени места, за необразованите и социално слабите.
***
Общото внушение обаче е измамно и прикрива истинските въпроси:
Защо няма обществен дебат, защо достъпни факти за последствията от въвеждане еврото за страните от периферията се премълчават?
Дали по-голяма информираност би намалила опасенията, както се внушава, или напротив, би увеличила подкрепата за отлагане на членство в Еврозоната?
Надареният със здрав разум български читател се досеща, че отсъствието и отлагането на информиран обществен дебат по темата е достатъчно ясен отговор на последния въпрос.
Ще се опитаме да предадем достъпно някои важни моменти от кризата на Еврозоната, позната на света като гръцка криза, с надеждата те да помогнат на читателя да получи представа за реалната ситуация и за степента, в която повтаряните до втръсване послания за общи ценности и споделено възстановяване прикриват всъщност агресивни немски и френски интереси, както и прехвърляне на загубите от кризата през 2008 от центъра на ЕС към страни от периферията и към социално слабите слоеве на населението.
Последните месеци са време на енергия и подем в българското общество, което показа, че няма да търпи безкрайно престъпното правителство на ГЕРБ и катастрофалното състояние, далеч не само икономическо, на държавата.
Искрено вашият е редник от безчетната армия на българските емигранти от последните трийсет години. Живея в Торонто, имам скромна консултантска практика и изпълнявам проекти в банковия сектор в областта на финансов риск и технологии за управление на данни. Въпреки че от години живея извън страната, трудно мога да опиша възмущението и болката, предизвикани от състоянието на бездържавие в България през последните трийсет години, и бесния грабеж с участието на много от новите ни “партньори”, който продължава и до сега.
Днес обаче, благодарение на прекрасните хора по улиците в България и по света, е възможно да сме свидетели на последните дни от дългото сбогуване с властта на много български и европейски лидери. В такъв момент те едва ли имат време за четене, дори ако са от редкия вид на четящите политици. Но понеже от началото на протестите в България публичните прояви на българските, и слухът, и зрението на европейските лидери съвсем се разредиха, и влошиха, препоръчвам им поезията на Франсоа Вийон, в случай, че имат свободно време и остатъчно зрение.
След Брекзит референдума и отново след избирането на Макрон ЕС реагира по единствения начин, известен на еврократите – с идеи за повече интеграция, ограничаване на националния суверенитет, създаване на парламент на Еврозоната и ускорено приемане в нея на страните-членки със запазени национални валути.
През май комисарят Московиси спомена, без детайли, за “.. рамка, която да е толкова привлекателна, че да е – както казват във филмите – предложение, което не можеш да откажеш”. В страните извън Еврозоната, включително в България общественото мнение по-често е против замяната на националната валута, но управляващите май и не смятат да се съобразяват с разни вътрешни мнения.
Преди да са ясни каквито и да е детайли за “привлекателното” предложение Борисов, Станишев, Горанов и ред други, и леви, и десни политици побързаха да заявят, и то на международни форуми, че влизането на България в Еврозоната е задължително, и наред с приемане в Шенген е основен приоритет за страната.
В скоби, във всеки европейски контекст днес по-правилно е да кажем “псевдо-леви и псевдо-десни политици”. Най-сигурно е да сложим “псевдо-” преди всяка дума. Или “наужким-“. Но това е друга тема.
Понеже не се предвижда обществена дискусия за плюсовете и минусите на допълнителна интеграция, тук в няколко реда ще се опитаме да очертаем възможните последствия в случай на присъединяване към Еврозоната – и за едва кретащата чрез потребление българска икономика, и за политическия ни суверенитет, колкото и да е символичен. Continue reading →
Дума на български емигрант 