Снимка от 21 май 2023: Българи от Торонто участват в Поход за мир пред църква Св. Димитър и паметника на Васил Левски в Брамптън.
Публикувано в Труд.
Против двойно гражданство в управлението, за безусловното право на българите в чужбина да участват в политиката.
В публикация “Кадърните няма да се върнат у нас, за да “спасяват родината”” на 19.12.2023 в “24 часа” журналистът Винсент Тановски изразява мнение против една от конституционните промени – предложението за отпадане на забраната за българи с двойно гражданство да бъдат народни представители или министри. В продължение обаче на тази навременна тема, по-голямата част от редовете му са за нещо, което той нарича “политическия фетиш към българите в чужбина” и не просто поставя под съмнение, а направо отрича правото на участие на сънародниците в чужбина в политическия живот на страната – ‴Просто не може хората, доброволно напуснали държавата в “търсене на по-добър живот”, да имат правото да определят живота на онези, останали… ‴.
Можем да разберем Тановски. След години на стабилен и улегнал грабеж на една разпадаща се държава от ГЕРБ и ДПС под благия поглед на ЕС, ППДБ преминаха в последните месеци към методи, които все повече заприличват по бруталност на Кристалната нощ, а по интелигентност на хаитянския Папа Док Дювалие. Очаквано много хора в страната смятат, че мнозинството сънародници в чужбина са подобни на дянковци, велчевци, асенвасилевци и кирилпетковци. Това не би могло да бъде по-далеч от истината.
Посланието на тези редове е, че асенвасилевците и кирилпетковците са една много малка част от, и не представляват, сънародниците в чужбина. Българите извън страната изискват да участват и да бъдат чувани – и ще бъдат – в българския политически и обществен живот.
Нека Тановски не приема следващите ми думи за насочени лично към него. Допускам, че неговото мнение е неинформирано, но не той е главния обект на следващата критика. Тези редове са насочени към сервилните и посредствени медии, и журналисти на Прехода – нещо подобно ги нарече Гарелов при Слави преди години, след което сам стана по-обтекаем – които са една от основните причини да бъде възможно не само дълголетието, а дори и едномесечното просъществуване на партии като тези от сглобката.
За да затворим едната тема, нека спомена, че нямаме – аз и други сънародници тук с двойно гражданство – никакви несъгласия с мнението на Тановски по първия въпрос (изрично споменавам, че не говоря от името на всички протестиращи). Смятам, че никога и на никаква цена не трябва да се допуска хора с двойно гражданство да бъдат народни представители или министри. Че тази поправка беше приета и вече е възможно хора с двойно гражданство да заемат постове в управлението, е просто поредната мерзост, на която народът и страната са подложени. Съвестните българи навън, ако искат да участват в управлението, трябва да намерят достатъчно честност в себе си и да се откажат от друго гражданство освен българското. Това ни беше демонстрирано от лидерите на ПП, но наобратно.
По втория въпрос – имат ли право българите в чужбина да участват като граждани в политиката. Още с прочитането на заглавието изпитах не толкова възмущение, колкото неверие, че някой, без значение журналист или общ работник, може да се самозабрави до степен да изказва мнения под форма на твърдение от името на група хора, за които знае малко или нищо. Тановски явно не разумява, че не е в позиция да твърди, че “Кадърните няма да се върнат у нас…”, а би трябвало, като представител на медия, на посредник да пита засегнатата страна и да направи възможен смислен, и навременен разговор по темата. Аз не смятам, че “кадърните” са предимно навън, и това примитивно определение ще оставим настрана. Но дали ще се върнат сънародниците в чужбина, и кога, ще кажат те, а не който и да е от тяхно име и без тяхно съгласие.
Всяко ведомство трябва да си гледа неговата работа, казваше Воланд – прекрасният артист Олег Басилашвили – на Маргарита в една хубава книга и филм. Не е в правомощията на вашето ведомство да правите твърдения като това в заглавието, Тановски.
Смислен разговор за участието на българите в чужбина в политиката е повече от необходим вместо неинформирани думи, които заблуждават и разделят. Аз също дължа на хората тук в Торонто да кажа моята, и знам, на много от тях позиция.
На протестите в Торонто от 2020 срещу ГЕРБ и ДПС, и през пролетта на 2023 срещу сглобката – срещу същите, вече прегърнати от Промяната и ДБ – се запознах с десетки, може би стотици нови сънародници и чувствах и гордост, и смирение от искрените им думи, и ангажираност.
Разбира се, освен мнозинството честни хора имаше и опити на добре финансирани и технологично грамотни партии, предимно ДБ, да яхнат протестите от 2020 – опити от тези, които карат нас, наивниците, да вярваме, че Христо Иванов ще превземе Росенец, или че, по-късно, Кирил Петков ще свали Борисов.
Ето някои от силните думи на сънародниците ни, опровергаващи мнението на Тановски – цитирани дословно, проверими във видеозапис (виж Дума на български емигрант / https://dumabge.ca/2023/05/23/ ):
“Може да сме далеч от България, но носим България в сърцата си! Не ни е безразлично какво става в България и затова подкрепяме Похода за мир! ..И българският народ, който е малък по брой, но голям по дух, който е беден, но богат с история и култура, ако продължи това, което започна днес, ще има моралната сила да изпрати послание до всички народи по света..” (Стоян Б.)
“Ние сме на страната само на България и на позицията, че няма добра война! Аз съм тук от 26 години, заради някои от тези политици, но България ми е на сърцето и всичките ми роднини са там. Бог да пази България! Амин!” (Пламен М.)
“Настанало пак е време разделно, и ти, народе / да се събудиш от търпение безпределно, / и продажници да прокудиш. / Изборът ясен пред теб днес стои. / За мира бори се, или изчезни!” (Пеньо П.)
Ако нищо от написаното тук не достигне до вас, просто вижте лицата и чуйте думите на българите навън, и ще усетите поне едно нещо със сигурност.
Хората са искрени. Те вярват.
Събирането и носенето на подписи от стотици километри, отделянето на средства дори и от хора в нелеко финансово положение, разговорите по всяко време на денонощието, носенето или изпращане на пакети с подписи и документи в България, чуването от другата страна на телефона – “Дали искаме да участваме? Ние тук отдавна започнахме!” – всичко това ме караше да се чувствам горд. Да се каже на тези хора, че не могат да участват в българския политически живот, е арогантно и несправедливо, дори и ако имаше законови основания за това, а такива няма.
Има сънародници в България, които са против намесата на българите навън във всеки въпрос. Отчасти ги разбирам. Ако произвеждахме 800 хиляди тона домати и заливахме с износ половината свят, както едно време, ако имахме най-силното в света образование по точни науки, и се правеха промени за още по-високи резултати, аз не бих си позволил да давам мнение отвън. Но когато държавата е в пълен разпад, когато катастрофалната, не само икономически, ситуация нагло ни се представя от продажни управляващи като успех, когато всеки посредствен чиновник с грантово или еврофинансиране има повече власт от суверена, искрено вашият – един редник от армията емигранти – и други, ще се намесят, както в момента правят, в българската политика. И, между нас казано, ще минем и без вашето разрешение.
Българите в чужбина настояват да бъдат чути по много теми, които не можем да изчерпим тук, затова само ще ги спомена, и ще се опитам наред с това да си създам още няколко приятели:
Разговор и референдум за Еврозоната. Разговор за енергетиката, селското стопанство и образованието, за външната политика, селското стопанство и образованието, за думичката НЕ в отношенията с понякога самозабравящи се европейски институции и партньори. И за селското стопанство, и образованието.
Разговор за основните групи българи в чужбина – първа група, по мои наблюдения около 20-30%, хора, повече или по-малко успешни, които се опитват да бъдат по-големи канадци от канадците, или от местните където и да е, и да забравят българското – при разговор с такива наум се обръщам към тях като “мадам Злата”; втора група от 10-20% – хора, които поради трудности или друга причина не се интересуват от нищо; и трета група – искрени, ангажирани хора, успешно реализирани или не, за които България е болка, която само се увеличава с разстоянието, онези, които отиват на брега – преди в Браила, днес по целия свят, тогава във времена на робство, днес пък на демокрация – за да гледат зелените хълми на България. Обръщам се често в мислите си към тази група, не за да им говоря, а за да ги слушам – и тези от едно време, и днешните – това са Султана и Стоян, това са бежанците от Лозенград и Драма, преселниците от Северна Добруджа, Том Джоуд, Вълкадин, който говори с бога, роднините навън на последните, корави като кремък старци на по 90 години по селата, за които семейството е екранът на телефона.
Гласовете ви чувам.
А вие, Тановски и драги медии? Не ги ли чувате? Не ви и трябва.
В заключение – ако не е станало ясно дотук, този емигрант, и други, смятат да участват в българския политически живот.
Имам скромно предложение към журналисти и експерти – да започнем публичен разговор в медия по техен избор по горните теми. Искрено вашият ще се радва да поговори с такива като Любо “да използваме лева е все едно да ходим с потури из Европа” Дацов, Левон “необразованото простолюдие няма нужда от мнение, страда от хормонална носталгия по социализма” Хампарцумян, с такива като експресния професор Стоянович, който небрежно сравни в предаване на Евронюз паметника на Съветската армия с паметник на Хитлер и Химлер и поруга паметта на загиналите в борбата срещу фашизма, “борбата на Човечеството срещу Циклон Б”, както я нарече писателят антифашист Анжел Вагенщайн. Срещу това светотатство водещата в Евронюз Радева не възрази с нито една дума.
Този незначителен редник ви кани, драги журналисти и експерти, на разговор по теми, които са системно подменяни в дневния ред на обществото, а гласът на гражданите – заглушаван. По важните въпроси решения се вземат без дебат или допитване до хората от управляващи с нулева легитимност, обществото се поставя пред свършен факт, а сервилни журналисти и “общественици” представят това за демокрация на единствено правилния избор.
Какво ще кажете да променим това, драги журналисти и експерти, и да влезете в ролята, която по начало би трябвало да изпълнявате – да отразявате дневния ред, настроенията и интересите на обществото? Във ваш интерес е. За разлика от вас, българският народ е мъдър, корав и с дълга памет за всичко, което натворихте в последните трийсетина години.
Съжалявам, че ще трябва нескромно да повторя:
Суверенът ви кани на разговор.
Дума на български емигрант 