“И с дявола, но за България!”, “Не пей ми се”, или поредния гражданин за европейско развитие за сметка на българския интерес? Нов Стамболов, нов Слави Трифонов, или нашият човек в София[1] – но наш на кого?

Литературен поглед а ла Карбовски-Сиромахов върху днешната тъмна политическа ситуация,  и едно светло петно.

Да попаднеш на хора – Милан Димитров

„Но във затвора попаднал на хора / и станал / човек”[2].

Искрено вашият, един редник на западния емигрантски фронт, ще се опита да спомене на първо място нещо светло. За генерала – по-нататък. След случаи с българи, обвинени напосоки от английски и американски служби и отразени нашироко в „нашите” медии без никаква презумпция за невинност, сънародникът Милан Димитров, един днешен Сергей Антонов, получи шанс за втори, свободен живот, след като наша партия събра средства, ангажира адвокати, и след години в американски арест той беше оправдан. Тук нарушавам в полза на споменатата партия принцип, който една моя прекрасна роднина, вуйна ми Димитрина от Троян често ми повтаря от още детските години – направиш ли добро, хвърли го зад теб, то ще намери начин да се върне. Нарушението си струва, понеже доброто, сторено от младите хора от тази партия, не беше отразено в нито една системна „медия”. В скоби, сами разбирате, че не е практично да се слагат кавички, или уточнението „наужким”, около всички измамни понятия и безмислени щампи в днешната изкривена „демокрация”, така че предлагам на проницателния читател да слага кавички наум, където е нужно, докато чете. Обратно към спасения сънародник – да не говорим, че и нито една държавна или политическа институция не си мръдна пръста за нашия, затворен последователно в гръцки и американски зандани.

Та от всичко дотук следва, първо – заключение: Има такава партия. И второ – въпрос: Български ли са изобщо останалите партии, държавни институции, медии? Читави ли са? Знаете какво е отговорила Айше на подобен въпрос на Асан в сюблимния момент – а дано, ама..

И още нещо, истинските хора[3], които единствени подадоха ръка на Димитров, някои от тях – понякога пеят, според способностите, на път към Народното събрание.

Или към Каймакчалан.

„Той пеел, човекът! Това е прекрасно, нали?”

***

Следователно тези, които твърдят, че всичко е добре, са казали една глупост, трябва да се каже, че всичко е най-добре[4]. След светлата история по-горе, волю или не обръщаме поглед към днешната обществена реалност, тъмните тонове на която са предадени не лошо, представете си, в края на 18 век. Панглос е учител по метафизико-теолого-космо-лонигология и вечен оптимист, напук на реалността, в Кандид на Волтер. Той не загубва убедеността си в идеалното устройство на неговия примитивен свят, въпреки, че инквизицията го беси, гори на клада – както и един папа българомразец, и този все оцелява. После „българите”, както Волтер нарича прусите – пак ние, без вина виновни – разрушават замъка на господаря му, и Панглос за капак получава от близостта с една прислужница „подарък”, от който му пада носът.

Без да ви ангажирам с моето мнение, и просто предлагайки храна за размисъл – не ви ли прилича Панглос на днешните пропоненти на „градината” ЕС, противопоставена на „джунглата” отвън –  както един самозабравил се „дипломат”, Жозеп Борел, нарече останалия свят? И то напук на реалността и катастрофите, от финансови, военни, хуманитарни до кризи на идентичността, в които ЕС – да не се бърка с Европа – държи да се вкара на всяка цена. Не твърдя, че Съюзът, засега, е провал във всеки аспект, но че се заглушава честен и открит разговор за растящите проблеми със смисленото и чуваемо участие на гражданите, е безспорно. Та в тази връзка, Панглос отпреди двеста и нещо години, ми се струва  нелош събирателен образ на Урсула, Кристалина, Калас, Димитър Радев от БНБ – провеждащ заседания с български служители, в държавна институция, на английски език, и Любо „да използваме лева, е все едно да ходим с потури из Европа” Дацов – да споменем малка част от „достойните” лидери и общественици. 

Мантрата за успешния преход. Чуваме от тем подобни всекидневно, че последните трийсет и нещо години са най-успешните в историята на страната. Тоталната подмяна на смислен обществен дебат се поддържа с гьобелсова прецизност, а мантрата за успешния преход ни се повтаря до втръсване от политици, „журналисти” и „експерти” от висока до ниска проба (професионална проба, да не се бърка с морал). От Борисов, Ризова и Николай Василев, до Денков, Лора Крумова, и Хампарцумян. Изключенията – общественици, които говорят без заобикалки и със здрав разум, се броят на пръстите на едната ръка.

Гроздовете на гнева[5]: реалността зад безмислените щампи. В Търново преди година снимах сградата на театъра – почти напълно закрита от гигантски реклами на уиски и хазарт. „Успешният” преход, всъщност грабеж, „постигна” гаражна приватизация за стотинки на експортни производства с установени пазари – в Южна Америка още търсят български стругове, а непознати руснаци, чувайки българска реч, се обръщат към мен с „Болгарский перец!”. Източване и грабеж на държавни предприятия. Отмиращи, с ниска добавена стойност производства, модел от Третия свят, износ на суровини, концесии на чужди фирми, отчитащи и плащащи данъци, колкото и когато искат. Селско стопанство ликвидирано, производство на домати под една десета от времената на социализма[6]. Изкривени аграрни субсидии, огромно съсредоточаване на земя в малко хора, в култури с ниска стойност, феодализъм. „Свободен пазар” на ЕС, в който полският производител на ябълки получава петкратно повече евросубсидии от българския. Стратегически отрасли на самотек. Държавната граница, пазена от чужденци. „Ты ведь меня знаешь, Абдулла, я мзду не беру, мне за державу обидно”, с думите на митничаря Верешчагин[7]. В скоби, няма да превеждаме тук и да се правим, че не разбираме руски, става ли, драги приятели с демократични етикети, но не съвсем кошер демократично поведение? Може би ще се изненадате, но и доста от тези, които ви финансират отвън, поназнайват руски – така че защо да се лъжем?

Детски площадки с европейско финансирани в унищожени села, отровна подигравка с последните оцелели 90 годишни старци. Най-плодородната земя на света, върху която в дворовете на изоставени къщи са поставени слънчеви панели. Германски супермаркети и чужди банки, през които изтича десетки пъти повече от полученото от ЕС, голяма част от което е така или иначе наша вноска. Безусловна вноска, за разлика от получаваните от ЕС средства, натоварени с отровни условия, закотвящи ни на последното място, поради недостатъчната ни лоялност към идеята за „ЕС от Виго до Варна” на Жан-Клод Юнкер, и на други преди него[8].

И гротескни, криви икономически огледала, отчитащи като успехи кредитно потребление,  лавинообразно задлъжняване, растящ БВП в обезценяваща се валута, бюджет, повече от половината приходи в който са от ДДС и акцизи на едва свързващи двата края пенсионери.

***

Еврозоната – райски наслади или адски мъки?

Кандид успява да избяга от „българите”, т.е. прусите и среща дрипав бедняк, цял покрит с язви, с угаснали очи, дупка вместо нос, който при всяка дума изплюва по един зъб.

Панглос: ..уви— не можете ли да познаете вашия скъп доктор Панглос?

Кандид: Драги учителю, вие ли сте в това ужасно състояние! Защо не сте вече в най-хубавия от всички замъци?

Панглос: ..вие познавате Пакет, красивата прислужница…от нея получих райски наслади, от които произлязоха адски мъки ..тя е била заразена …от учен францискански калугер, той пък …от стара графиня, която …от кавалерийски капитан, той … от една маркиза, тя …от паж, който … от йезуит,  който, докато бил послушник, получил заразата от един от моряците на Христофор Колумб.

Кандид: Ах, господине, каква странна приемственост – от самия дявол!

Панглос: Съвсем не – това е необходимо в най-добрия от всички светове ..ако Колумб не беше хванал край Америка тази болест.. нямаше да имаме нито шоколад, нито карминова боя.

Нито пък ние днес щяхме да имаме банани в най-добрия от всички съюзи, или ниска инфлация в най-добрата от всички Еврозони  – ми се ще да кажа на младия Кандид[9].

Проблемите във финансовия западен модел, и редица катастрофални грешки, водещи началото си от Бретън Уудс (1944 г)., през Никсъновия шок (1971 г.), до днешната Еврозона, и премълчаваните неудобни факти за еврото са доста повече от пикантните моменти, отбелязани с многоточия в горната философска новела. Но те са тема на друг разговор[10]. Ще споменем само думи на финансовия министър на Никсън, тексасеца Конъли, един от архитектите на западната финансова система след 1971 г.: „Убеден съм, че европейците по всяко време се опитват да ни прекарат, затова наше задължение е да ги прекараме първи!” (замених с „прекарат”използвания от Конъли глагол, който не може да бъде цитиран в присъствие на дами, освен може би на Рая Назарян). И още два реда от Янис Варуфакис: „Никсъновият шок демострира бруталната решителност, с която американските власти реагират на променящи се реалности, в рязък контраст с европейските лидери, които продължават да поддържат безвъзвратно провалени проекти дотогава, докато е възможно[11]”.

Горното звучи ли ви познато и днес?

Тук искам да обърна внимание, че в този тежък за България исторически момент – кога ли е имало леки – мъдрият ни народ за пореден път застана на правилната страна и масово, с над 600 хиляди подписа, и със съдействието на едни млади хора, за които вече стана дума, поиска провеждане на референдум за отлагане на членството в Еврозоната. Мнозинството политици, също за пореден път, застанаха срещу народа си.

Основните моменти от тази съвременна, не гръцка, а наша трагедия:

От януари до март 2023 г.: Събрани над 600 хиляди подписа за референдум с въпрос за отлагане на членството на България в Еврозоната.

Април 2023 г: Подписите са заведени в Народното събрание(НС) и проверката потвърждава, че над 470 хиляди подписа са валидни, което по конституция и според закона за прякото участие на гражданите означава че референдумът е задължителен.

Юли 2023 г.: След всяко възможно забавяне, „Народното” събрание „…на основание… РЕШИ: Не приема Предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година? Решението е прието от 49-ото Народно събрание на 7 юли 2023 г. и е подпечатано…”

Февруари 2024 г. Конституционният съд (КС) е сезиран за престъпното решение на НС през юли, и запитан дали въпросът е законен. Съвсем по килифарски, КС отказва да се прознесе за законността на въпроса, предложен за референдум – т.е. златното мълчание на КС непряко потвърждава законноста на въпроса. КС единствено постановява, че НС не е действало неправомерно с решението от юли. От целия Конституционен съд, с трите му квоти от по четирима съдии – на президент Радев, на НС, и на Върховния касационен и Върховния административен съд – единствено проф. Янаки Стоилов подкрепя провеждането на референдум[12]. Проф. Атанас Семов пък изразява особено мнение, в което нашироко обяснява, че подкрепя прякото участие на гражданите, и отхвърля някои постулати за невъзможността за референдум по въпроси, уредени с международни договори, с които „демократичната” общност – която бяга от референдуми като дявол от тамян – се опитва да ореже още повече възможността суверенът – народът – да участва пряко във вземането на решения, в една и без това осакатена конституция. Но въпреки горните съображения, проф. Семов все пак отхвърля провеждането на референдум за еврото, под предлог, че това би обезсмислило договорите между България и ЕС[13].

С две думи, „нашият” Конституционен съд предпази договорите на ЕС. А цената беше унищожаването на един от символите на българската държавност: „Левът балкански / в бой великански / с орди душмански..”. Да не говорим за узурпирането на правата на суверена, и  отнемане на последните остатъци от вярата, че нещо може да се постигне по „демократичен” път. Както каза Жан Виденов по друг повод –

Да ви имам конституционния съд.

Разбира се, всеки съдия от КС може да обори моето мнение с технически аргументи. Но не това е важното. Духът на Конституцията беше потъпкан – онази първа Конституция, която казва, че всякой роб свободен става, щом стъпи на Българска територия.

А днес на нас, „свободните” българи, е отказано да бъдем чути по въпроса за българския лев. Далеч не само валута, пари или интереси – българският лев е стълб на държавността, унищожен от шепа меркантилни политици с нищожно, едноцифрено в процентно изражение, обществено одобрение, крепени дълги години във властта от арогантни външни интереси, политически технолози и открито, вулгарно финансиране от Зайдели и Аденауери.

Не всичко е пари, приятели.

Не всичко е.

Пари[14].

***

Нифелацията през 2024 г. на президента Радев.[15]

Във разделното време на 2024 г., и при поредния опит да бъде подменена нашата идентичност – имам предвид насилственото тласкане на България към Еврозоната, когато през лятото Валдис Домбровскис и Екатерина Захариева поздравяваха българите от телевизионните студиа, и беше достатъчно само да погледнат през прозореца, за да видят хората на улицата, които палеха чучела с цветовете на ЕС – та в това време всеки разумен човек би очаквал позиция от президента Радев. Какви ги натвори Радев, ни разказва Чудомир: 

..Петко Петъкът — клисарят — станал и избързал да чукне клепалото, да помете …забелязал на белия зид, откъм слънце-изгрява, нещо да се червенее  …гледа — писмо. Червени завракулки някакви..  Бря — рекъл си на ума Петъкът, — нечестива работа … и се прекръстил три пъти …черковен зид да мърсят …нашите хаймани са я свършили, комунистите. Те са — и вер селям!

Тъй и тъй — заразправял, — дядо попе, на зида откъм слънце-изгрява с червена боя..

Ана̀тема — изревал поп Костадин — На комунистите работа е тая, ами …бързай да премахнеш ..злодеяние сатанинско! ..Петъкът търкал, мил и махнал писаното от зида ..отсреща по моста закашлюкал дядо Лулчо — разсилният.

Добрутру, сватанак! Какво си се възпретнал и разшетал като млада булка на ранина!

Остави се, свато – обадил се Петъкът… – Магарета нековани! Комунистите..

Осквернение, Лулчо, осквернение и согрешение безподобно – изръмжал и попът – каква е тая държава бе, джанъм, та не им стегне юздите на тия хлапетии! Агаряни! Съботници! Есенес ..вапцаха цял щъркел с червена боя и го пуснаха по агитация…

Дядо Лулчо ги погледал, погледал, подсмихнал се под мустак..

А бе, сватанак, каква сте я свършили бе, айол! Какви ти комунисти бе, отче! Инжелерите бе, кардашим, инжелерите! Вчера цял ден … из село и аз след тях, ама нали е работно време и попът беше на риба, никой, кажи-речи, не ги видял. Шмугаха се натам-насам и единият държи шарено колче.. За изправление на селото било. Ехее — думам му аз на оня, дето се гърбути и мига, — с такива клечки не можете да управите вий нашето село, па макар и да са шарени! Дебели сопи трябва, дебели! Неокастрени габрици трябва да играят! А те се хилят, мерят си и все пишат.. Нифелацията — рече писарят — на селото искали да онодят и ми поръча да пазя никой да не заличи писаното, че глоба има. Ами, глоба има! Хубаво сте я наредили вий рано-рано в неделя!…

Петко юродивий — изръмжал попът, — в каква геджура ме вкара ти мене?..

***

Ако заменим в горния разказ попа с тогава президента Радев, Петко Петъкът, клисаря – с всички съдии от „Конституционния” съд[16] без проф. Янаки Стоилов, който проф. Стоилов, или може би проф. Пламен Киров да поставим в ролята на дядо Лулчо – те са двама принципни общественици, в остър контраст с останалата фауна на българското политическо блато, и накрая младите хора от партията, помогнала за спасението на Милан Димитров – в ролята на „инжелерите”, които се трудят за доброто на селото със събирането на подписи за референдум, ще получим доста точна картина кой какви ги натвори при насилственото вкарване на България в Еврозоната.

В частност, знаете ли какво каза президентът Радев за решението на КС през февруари 2024 г., окончателно премахнало възможността за референдум? През февруари, а и през цялата 2024 г. президентът не каза нищо за изхвърлените в кошчето подписи на над 600 хиляди български граждани.

Президентът тогава Радев не каза нищо. Нищо.

Да ви попитам, екс-президенте Радев, както и попа от разказа – на риба ли бяхте през цялата 2024 г.? В каква геджура ни вкарахте с вашата Еврозона, като позволихте на КС с ваша квота да премахне единствената възможност за референдум?

И кого си мислите, че заблуждавате с вашите половинчати опити за референдум през 2025 г.? Технолозите ви, Радев, подценяват мъдрия ни народ. И доста надценяват себе си.

Въпрос към всички сънародници: Нужна ли ни е „демокрация”, в която нехаеща държава оставя външни технолози нагло да се месят във вътрешните ни работи, и да използват всички добри качества на мъдрия ни народ[17] – родолюбието, традиционните ценности, човечността – запазени, особено в малките градове и села, както наскоро каза общественикът Васил Василев в предаването Делници? Да използват доброто в народа ни, наред с насъбралия се гняв от 30 и повече години грабеж, за да залитнат и измамят народа ни да избере поредния спасител? Толкова ли е важен един безмислен етикет?

А на онези в Брюксел, който печатат пари от въздуха, както свитата на Воланд от една книга на Булгаков, ще кажа като Бегемот от същата сцена в цирка – към диригента на европейския оркестър:

Маестро, пердашете марш! Радева марш!

Илия Илиев, Бръшляница – Търново – Торонто

---

[1] Греъм Грийн, Нашият човек в Хавана

[2] Вапцаров, Песен за човека

[3] Борис Полевой, Повест за истинския човек

[4] Волтер , Кандид

[5] Стайнбек, Гроздовете на гнева

[6] Според FAOSTAT, агенцията за селскостопанска статистика на ООН

[7] „Бялото слънце на пустинята”, Рустам Ибрахимбеков

[8] „Дойчланд юбер алес”: ..от Маас до Мимел (реки) и от Етч до Проливите (т.е. в територии от Белгия до Литва, и от Южен Тирол до Дания) – германска сигурност, германски жени и германски песни..властващи над света. Т.е. – думите за географията на ЕС на Юнкер и Борел дословно повтарят химна на фашистка Германия.

[9] ..нито пък да ни правят всекидневно на маймуни, би казала Марийка от Криворазбрана цивилизация на Войников, 1873 г..

[10] Дума на български емигрант / dumabge.ca: За референдум или защо кампанията в подкрепа на еврото е престъпление не само срещу националния интерес, но и срещу здравия разум, 15.05.2023

[11] Янис Варуфакис, „И слабите страдат толкова, колкото се налага.” (заглавие на негова книга, по цитат от Тукидид)

[12] Проф. Стоилов напълно и безусловно пoдĸpeпя  пpaвoтo нa гpaждaнитe дa изpaзявaт пpяĸo мнeниeтo cи, бeз тo дa бъдaт пocтaвянo в зaвиcимocт oт oдoбpeниeтo нa Hapoднoтo cъбpaниe, и обявява отхвърлянето на референдума от НС за нищожно.

[13] Според проф. Семов, конкретният довод е, че България вече е в ERM II, или така наречената чакалня на Еврозоната. Апропо – да си спомняте обществен дебат за влизането ни в тази чакалня, където ни натикаха тихомълком в размирната 2020-2021 г.?

[14] „Обичаме те, Лили!”, извика една прекрасна жена, Елена Гоговчева, през 2015 г. на концерта на Лили Иванова в Торонто. Елена, светла й памет, е причината много деца тук, в Торонто, да заобичат математиката, въпреки канадското посредствено средно образование.

[15] Чудомир, Нифелация

[16] В ролята на клисаря можем да включим, освен КС, и Наталия Киселова, извъртяла мнгократно позициите си, и Слави Трифонов, който на два пъти получи доверието на народа, но като прекрасния Апостол Карамитев в Любимец 13, гледаше да гони политическата топка, без да я стигне. Та единственото добро, което мога да кажа за тези двамата, е да не кажа нищо.

[17] Вижте думите на проф. Розмари Холис в един дебат по въпроса – youtube, “Is democracy always right?”/”Права ли е винаги демокрацията?”,  2014