След Брекзит референдума и отново след избирането на Макрон ЕС реагира по единствения начин, известен на еврократите – с идеи за повече интеграция, ограничаване на националния суверенитет, създаване на парламент на Еврозоната и ускорено приемане в нея на страните-членки със запазени национални валути.

През май комисарят Московиси спомена, без детайли, за “.. рамка, която да е толкова привлекателна, че да е – както казват във филмите – предложение, което не можеш да откажеш”. В страните извън Еврозоната, включително в България общественото мнение по-често е против замяната на националната валута, но управляващите май и не смятат да се съобразяват с разни вътрешни мнения.

Преди да са ясни каквито и да е детайли за “привлекателното” предложение Борисов, Станишев, Горанов и ред други, и леви, и десни политици побързаха да заявят, и то на международни форуми, че влизането на България в Еврозоната е задължително, и наред с приемане в Шенген е основен приоритет за страната.

В скоби, във всеки европейски контекст днес по-правилно е да кажем “псевдо-леви и псевдо-десни политици”. Най-сигурно е да сложим “псевдо-” преди всяка дума. Или “наужким-“. Но това е друга тема.

Понеже не се предвижда обществена дискусия за плюсовете и минусите на допълнителна интеграция, тук в няколко реда ще се опитаме да очертаем възможните последствия в случай на присъединяване към Еврозоната – и за едва кретащата чрез потребление българска икономика, и за политическия ни суверенитет, колкото и да е символичен. Continue reading →

From “My life”, Chapter 19:

There’s no such thing as dreamers, and you can take that from a dreamer who’s had the privilege of seeing realities that he was never even capable of dreaming.

The current economic order and those models of consumption are incompatible with the world’s limited and non-renewable essential resources and the laws that govern nature and life. They also clash with the most elementary principles of ethics, culture and moral values created by mankind.

But citizens also need material goods, don’t you think ?

Yes, of course. I don’t minimize, in the slightest, the importance of material needs – you always have to give them first priority, because in order to study, to achieve a higher quality of life, certain needs have to be satisfied – and those are physical, material needs. But quality of life lies in knowledge, in culture. Values are what constitute true quality of life, the supreme quality of life, even above food, shelter and clothing. Continue reading →

Публикувано в Дума.

…тя е жена на всички времена, 
тайно танцува нощем тя сама…

Сигурно си спомняте закачливата песен на Петя Буюклиева за старицата, която танцува сама под звуците на грамофона и се връща в годините, когато е била украшението на бала. Напоследък долавям в главата си мелодията й, докато преглеждам новините за случващото се в Европа. Искрено вашият – един обикновен редник от голямата армия емигранти – има навика, докато чете да прехвърля наум недотам свързани хрумвания в опит да направи по-поносимо осмислянето на някои откровено налудничави политики и норми на Европейския Съюз.

Continue reading →

An open letter to Angela Merkel

Dear Angela,

I am a Bulgarian Canadian, and an ordinary soldier in the army of countless immigrants of the last twenty or so years. Today, while working in the beautiful city of Toronto as a modest practitioner in the banking sector and enjoying the rich cultures and history, that form the Canadian society, I still feel the joys and pains of the ordinary Bulgarian and European people as if they are my own.

I followed closely the referendum in Greece and the reactions to the landslide No vote of the Greek people in response to the EU austerity measures. Without trying to bring unpleasant memories to mind, it reminded me of the Oxi day of 1940, the proud Greek No to the ultimatum of Benito Mussolini. Regardless of one’s views, the referendum of July 5 is undoubtedly an event, which will live in the history of Greece and, one hopes, in the history of a more tolerant and inclusive Europe. Continue reading →

Continue reading →

Публикувано в Преса

Изящните редове на Омар Хаям в отговор на фанатизма на онова време прекрасно биха послужили на Алексис Ципрас в разговора с днешните европейски догматици:

Не говорете: „След смъртта си ще видиш най-голям разкош,

жени и вино, мед ухаен и извор, бликащ ден и нощ.“

Прекрасно! Но сега налейте глиноизваяната чаша,

че е по-скъп от всеки кредит дори последния ми грош.

Ако прекарате линия между Берлин и Монако, на запад остават страните от европейската първа класа. Или първа преснота, както казва Булгаков. Обществата са развити – каквото и да означава това, подредени, хората са работливи, почти винаги в добро настроение и съвсем некорумпирани (виж повече). Там се създават стандартите за етика, демокрация и човешки права, дори се поправят приказките и историята, ако реалността в тях не съответства на днешния европейски идеал. Continue reading →

Единственото възможно бъдеще за България е да бъде част от обединена Европа. Това обаче далеч не трябва да се интерпретира като безрезервно приемане на всеки нов интеграционен механизъм на ЕС. Бъдещето на Съюза е неясно, ако днешната посока на безмислено затягане на колани не се замени с политика на прагматизъм и социална отговорност. Днешните мерки задълбочават кризата и могат да доведат само до едно – краен национализъм и хаос. Continue reading →

Вижте съвместими internet browsers тук. С по-стари версии можете да четете текста, но страницата няма да бъде показана правилно.

Както казваше наш литературен герой от едно време, в техническия век всичко, освен мисленето, се записва, така че да се възползваме от отсрочката.. Не е ясно какво се записва днес, а и вече се чува, че приказките и историята налагат недопустими стереотипи и трябва да се нагодят към европейските стандарти. Светът като цяло изглежда е пропуснал да пита ЕС  дали се е развил по допустим за европейците начин. Continue reading →

По повод на неотдавнашна публикация на Центъра за изследване на демокрацията: “Близо 2 милиона българи дали подкуп през 2014 г.” Непубликувано от послушните български вестници засега въпреки няколко опита. Малко е да се каже, че съм отвратен от западната и нашата преса и всевъзможни центрове, платени отвън, за които ще си говорим някой път, според които едва ли не корупцията се случва само в България и предимно в бедните страни, докато западните страни и политици, Меркел, Буш, Блеър и Камерън, Барозу и компания  са скърцащо чисти от сутрин до вечер. Две думи по въпроса..

През 1989, в условията на еднополюсен свят английският икономист Джон Уилямсън формулира пакет от либерални политики, известен като Вашингтонски консенсус – макростабилност и фискална дисциплина, свободна търговията и внос, по-специално ниски или нулеви тарифи и квоти, премахване на пречките пред външните инвестиции, приватизация на държавните предприятия и гарантиране на интелектуалните права. Continue reading →

Публикувано в Капитал. Винаги ми се е струвало необяснимо как разумни иначе хора могат да поддържат убеждения, че постигането  на определена икономическа цел може да стане с “леви” или с “десни” политики, или с каквато и да е обща рецепта.  Далеч най-митологизираната от тези рецепти е  универсалната приложимост и достойнства на свободния пазар.

Днешната неокласическа икономика, в чиято основа e ефективността на пазара, има някои прости ограничения, които обикновено се премълчават. Тук ще се опитаме накратко да покажем с примери – неакадемично и от позиция на елементарен здрав разум – кой е спечелил от прилагането на свободна търговия, а също и в кои случаи либерализирането на пазара е довело до не дотам добри резултати. Continue reading →