… или две думи към проевропейското правителство от един пробългарски комедиант. 

Вижте съвместими internet browsers тук. С по-стари версии можете да четете текста, но страницата няма да бъде показана правилно.

Искрено вашият всъщност е инженер по образование и финансов консултант по професия, но като в един виц, на моменти го спохожда мания за величие и той се взема за комедиант. То и не е възможно да си участник в процесите в западния свят в последните двайсетина години, дори и в качеството на скромен наблюдател, без да си малко нещо комедиант.  Continue reading →

По повод на неотдавнашна публикация на Центъра за изследване на демокрацията: “Близо 2 милиона българи дали подкуп през 2014 г.” Непубликувано от послушните български вестници засега въпреки няколко опита. Малко е да се каже, че съм отвратен от западната и нашата преса и всевъзможни центрове, платени отвън, за които ще си говорим някой път, според които едва ли не корупцията се случва само в България и предимно в бедните страни, докато западните страни и политици, Меркел, Буш, Блеър и Камерън, Барозу и компания  са скърцащо чисти от сутрин до вечер. Две думи по въпроса..

През 1989, в условията на еднополюсен свят английският икономист Джон Уилямсън формулира пакет от либерални политики, известен като Вашингтонски консенсус – макростабилност и фискална дисциплина, свободна търговията и внос, по-специално ниски или нулеви тарифи и квоти, премахване на пречките пред външните инвестиции, приватизация на държавните предприятия и гарантиране на интелектуалните права. Continue reading →

Публикувано в Капитал. Винаги ми се е струвало необяснимо как разумни иначе хора могат да поддържат убеждения, че постигането  на определена икономическа цел може да стане с “леви” или с “десни” политики, или с каквато и да е обща рецепта.  Далеч най-митологизираната от тези рецепти е  универсалната приложимост и достойнства на свободния пазар.

Днешната неокласическа икономика, в чиято основа e ефективността на пазара, има някои прости ограничения, които обикновено се премълчават. Тук ще се опитаме накратко да покажем с примери – неакадемично и от позиция на елементарен здрав разум – кой е спечелил от прилагането на свободна търговия, а също и в кои случаи либерализирането на пазара е довело до не дотам добри резултати. Continue reading →

По повод истерията в английската преса в края на 2013, умело подклаждана и използвана от Найджъл Фараж  и очакванията за масови преселения на българи и румънци в Кралството, които така и не се случиха. Непубликувано от 24часа, и то след много опити, точно когато му беше времето.. Та за писмото:

Драги г-н Фараж,

В голяма степен споделям мнението ви за неефективността, липсата на идеи и бягството от реалността на мнозинството европейски политици. Следя със смесени чувства вашата кампания, която напоследък набира скорост в Дейли Експрес и предупрежденията за опасността от масова емиграция на български и румънски цигани и други непривилегировани през 2014 към Обединеното кралство, за възможните проблеми впоследствие за английската социална система и за финансовата тежест, която представляват чуждестранните работници и студенти на Острова. Разбираемо е, че много от изявленията ви са за вътрешна консумация, намирам някои от тях обаче за едностранни и доста крайни. Те допринасят за расистките и ксенофобските настроения сред някои мои и ваши сънародници с по-примитивен манталитет. Затова искам да допълня някои факти, още повече, че много хора в България, неясно защо, приемат всяко мнение за страната в западната преса за чиста монета и се притесняват излишно.

Continue reading →

Публикувано в 24часа. Имаше един виц през осемдесетте – „кокошката  предложила на прасето да направят кооперативен ресторант. Има само една подробност – казала тя – от мен ще са яйцата, а от теб – пържолите”.

Този виц доста точно описва невеселата функция на малките страни от периферията на Европа, и в частност България, в европейската и по-общата западна демократична кооперация. Continue reading →

Публикувано в 24часа. От години наблюдавам с все по-нарастващо възмущение катастрофалното положение, далеч не само в икономически аспект и състоянието на бездържавие, в което се намира България повече от две десетилетия. Протестите, свалили правителството на ГЕРБ, са повод за умерен оптимизъм и със сигурност повод за гордост, че българите се събудиха и показаха, че няма да търпят вечно престъпната некомпетентност и арогантност на политиците не само в София, но и в Брюксел. Continue reading →